НЕЖНО ЦВЕТЕ
Седях на плажната кърпа и гледах към огромния басейн, пълен с боричкащи се младежи, родители, които учат децата си да плуват и възрастни хора, които се опитваха да докажат на себе си, че все още са в добра форма, както някога.
Смесица от весели смехове, плискаща се вода, писъци на момичета, които се опитваха да избягат, докато момчета ги бутаха във водата и разговори изпълваше горещия въздух. Всичко беше толкова весело и безгрижно. Но защо се чувствах така изолирана и самотна?
Погледнах към Христина. Беше едва на метър разстояние от мен, легнала по гръб върху светлосинята си плажна кърпа. Слънчевите лъчи галеха нежно слабото ù тяло. Милувка толкова нежна и топла, но и толкова коварна и опасна. Сякаш слънцето беше хищник, който с омайните си лъчи и обещания за горещо лято, изпълнено с вълнения и мечти, приканваше жертвата си все по-близо и по-близо, докато той се хранеше от сладостната ù кожа. И на нея ù харесваше. Знаеше какво може да последва и пак продължаваше да лежи под ...