В некропола на свойте сънища - пиян, отчаян и безличен - разгръщам стара, окъсана и прашна книга. Книга, на която страниците пазят остатъците от мойте мечти.
Книга на мечтите, на която някога пъстрите страници са събирали копнежи, блянове, желания - а сега са пълни с някакви размазани картини и букви - разкривени, бледи и оплетени. Книга на мечтите, за която споменът се носи нейде там из сънищата и безпризорната пиянска лудост.
Всеки сън сега мечта е - мечта, за чийто спомен само сънищата понякога милеят. (Във всеки сън събирам и разпръсквам всяка нежност нявга изживяна, всеки миг - копнеж, всяка нечия милувка, всяка моя и нечия мечта. Но тези мечти (някога мечтани) моята надменна гордост превърна в клада, над която пламъците нежно извисени, с гняв и страст поглъщат всеки дъх от някогашният живот).
Свит сега сред мрака под дъжда нашепвам своята молитва към моята душа и през сълзи моля прошка, моля аз за вяра, моля се за миг покой...
Някога страстно и с плам, сега плахо, приглушено - ся ...