Откакто се помня, в огледалото на душата си виждам едно любопитство - къпано, ресано, гримирано и парфюмирано в продължение на сезони, обличано в обичайните обществени отношения с обичлива прецизност, отглеждано с трудолюбиво постоянство и ограмотявано с часове взиране в страниците на литературните ненаучни шедьоври. Крайният резултат е, че стигне ли се до там да се объркат нещата, онези, които ме познават и са навикнали да разчитат на интелекта ми, все мен търсят, за да им помогна да разгадаят поредното си житейско неудобство, без значение дали то е от емоционален или материален характер. Понякога ми писва, но в повечето случаи огромното ми самочувствие, (което рядко си дава почивен ден) без много-много да му мисли се втурва с детинско себеотрицание към поредното предизвикателство. Знам, че някой ден ще си счупя главата - неизбежно е, но, боже мой, колко сладък е нектарът на възхищението.
Сякаш за да се открои разликата, кафето днес горчи повече от обикновено. Някакви кокошки ровят в ...