Те си мислиха, че са влюбени, но според мен любовта е това - да можеш да погледнеш любимия/та и просто да му/ù споделиш всичко, що ти е на душа. Да се опитат двамата да се превъзпитат, да могат грешките да си простят, да казват всеки ден що е това, да се обичат. Те си мислеха, че го правят, но какво е според тях ,не знам, това да си мечтан, като те един ден са заедно, а след това просто карат се и се разделят, докато съдбата пак ги събере. Те казваха, че могат да бъдат един за друг, но май съвсем не е така. Защото те постоянно поддържаха конфликта и скандала помежду си и не знаеха какво е да са в добри отношения. Те бяха заедно, единият нуждите си да удовлетвори, а другият просто защото някой да му угоди. Те търсеха само благото, а не нуждата да имаш зад гърба си някой. Те търсеха материалното, което родителите им подаряваха и търсеха облагите на телата си и само това получаваха. За мен това е само връзка, която скоро ще пропадне, но не знам дали те го осъзнаваха. Мисля си, че не, при тях всичко е игра и дано скоро разберат това, за да си наредят живота така, както повелява светът.