1.08.2010 г., 13:34

Немирници!

821 0 2
1 мин за четене

Те си мислиха, че са влюбени, но според мен любовта е това - да можеш да погледнеш любимия/та и просто да му/ù споделиш всичко, що ти е на душа. Да се опитат двамата да се превъзпитат, да могат грешките да си простят, да казват всеки ден що е това, да се обичат. Те си мислеха, че го правят, но какво е според тях ,не знам, това да си мечтан, като те един ден са заедно, а след това просто карат се и се разделят, докато съдбата пак ги събере. Те казваха, че могат да бъдат един за друг, но май съвсем не е така. Защото те постоянно поддържаха конфликта и скандала помежду си и не знаеха какво е да са в добри отношения. Те бяха заедно, единият нуждите си да удовлетвори, а другият просто защото някой да му угоди. Те търсеха само благото, а не нуждата да имаш зад гърба си някой. Те търсеха материалното, което родителите им подаряваха и търсеха облагите на телата си и само това получаваха. За мен това е само връзка, която скоро ще пропадне, но не знам дали те го осъзнаваха. Мисля си, че не, при тях всичко е игра и дано скоро разберат това, за да си наредят живота така, както повелява светът.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ребека Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...