5.11.2009 г., 15:07 ч.

Ненаситена слабост 

  Проза » Други
833 0 1
2 мин за четене

Отдавам се...

Частиците в мен се разбъркват и мислите взимат връх. Събират се и образуват водовъртежа, поглъщащ ме...

Отдавам се...

В мен има пространства...

Вода тече от спомените и размиват онова "някога"...

Сливат се сенките и чакат моята подредба, онази сигурност в промяната и реда... Няма я... Не искаше да остане...

Отдавам се на хаоса, разпиляващ ме, раздиращ ме... непознат и все по-дълбоко в мен...

Искам слабостта ти, за да разгърна силата си...

Знам, че съм свободна.

Знам, че забравям онези празнини и тръгвам пак да събирам спомени.

Свободата е моята слабост...

Писъците замлъкват и водата спира... замръзва... не искана, но присъстваща... Водата спира... и чака свободата да отмине, за да може да потече отново... независима...

Пиша и чакам...

Чакам точните думи, за да те спечеля, да се усетя чута и различна...

Чакам точния смисъл, за да те върна...

Има ли го изобщо?

Трябва ли?

Толкова ли е непреодолима зависимостта ми, или просто въображението ми е единствената уютна реалност?

Бягам от себе си зад тези думи...

Бягам ли от теб, викайки те?

Повърхността е чужда за моите корени...

Аз съществувам дълбоко...

Идвам и отивам към впилите се корени, жадни за вятъра...

Онази ефирност и освободеност - там горе ме привлича и минавам набързо, просто от копнеж да съм навсякъде...

Изгубена...

Обладана...

Поглъщаща...

Молеща...

Свободна...

Търсеща...

Невъзможна... и все така забравима...

Плаша те... може би...

Не ме познаваш... Не искаш... Страх те е да влезеш в мен като не виждаш дъното ми...

Струва ли си да бягаш от това, което те плаши?

Не се замисляш...

Не рискуваш...

Не оставаш...

Заблуди ме...

Не съжалявам...

Отдадох се...

Не съжалявам...

Искам да го повторя...

Не съжалявам...

Станах робиня на момент, който не знаех, че е последен...

Върни ми го, за да мога да го преодолея...

Тръгна си, за да те запомня...

Гъделичкаш хищника в мен и ме оставяш сама да слагам оковите му...

Събираш пепелта отвътре... Ровиш с пръсти в нея и разгаряш искри -отминали, посивели, живи...

Не го разбираш...

Фениксите в очите ми те плашат... мен също...

Освобождавам ги...

Освобождавам се...

Отдавам се...

Отново...

за да искам...

за да помня...

за да страдам...

за да чакам...

Върни се, моля те, за да те преодолея...

© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??