Отдавам се...
Частиците в мен се разбъркват и мислите взимат връх. Събират се и образуват водовъртежа, поглъщащ ме...
Отдавам се...
В мен има пространства...
Вода тече от спомените и размиват онова "някога"...
Сливат се сенките и чакат моята подредба, онази сигурност в промяната и реда... Няма я... Не искаше да остане...
Отдавам се на хаоса, разпиляващ ме, раздиращ ме... непознат и все по-дълбоко в мен...
Искам слабостта ти, за да разгърна силата си...
Знам, че съм свободна.
Знам, че забравям онези празнини и тръгвам пак да събирам спомени.
Свободата е моята слабост...
Писъците замлъкват и водата спира... замръзва... не искана, но присъстваща... Водата спира... и чака свободата да отмине, за да може да потече отново... независима... ...