Приготвяйки се за трансплантацията, професор Йотов усети странно чувство на завист към пациентката си. Страстната жажда за живот, готовността да се бори, усетът за осмисляне на съществуването, които заразително бликаха от цялата същност на жената, просто го възхитиха. Ех, ако притежаваше и той този нахъсан стоицизъм! Но рационалното мислене и разумът все надделяваха - медикът трудно се поддаваше на чувствата си, а сега толкова му се искаше да бъде различен! Все пак прецизно се подготви за интервенцията, но описаното чувство, съвсем непланирано, напук на студения разсъдък, го обхвана точно преди да влезе в операционната зала и той, колкото и да бе необичайно за него, реши за няколко мига да излезе на балкона на кабинета си. Загледа се в далечните планински очертания и сякаш дочу песен на чанове. Сетне погледът му заследи танца на лястовиците. Те се наслаждаваха на всеки миг от живота и възторжено го възпяваха. Обърна се на другата страна, а там зеленото на короните на дърветата се прели ...