Необичайно осъзнаване
Приготвяйки се за трансплантацията, професор Йотов усети странно чувство на завист към пациентката си. Страстната жажда за живот, готовността да се бори, усетът за осмисляне на съществуването, които заразително бликаха от цялата същност на жената, просто го възхитиха. Ех, ако притежаваше и той този нахъсан стоицизъм! Но рационалното мислене и разумът все надделяваха - медикът трудно се поддаваше на чувствата си, а сега толкова му се искаше да бъде различен! Все пак прецизно се подготви за интервенцията, но описаното чувство, съвсем непланирано, напук на студения разсъдък, го обхвана точно преди да влезе в операционната зала и той, колкото и да бе необичайно за него, реши за няколко мига да излезе на балкона на кабинета си. Загледа се в далечните планински очертания и сякаш дочу песен на чанове. Сетне погледът му заследи танца на лястовиците. Те се наслаждаваха на всеки миг от живота и възторжено го възпяваха. Обърна се на другата страна, а там зеленото на короните на дърветата се преливаше със синьото на Божия простор и се губеше в светлината на безкрая - чак се усещаше мъдростта на Висшия разум, създал тази необятна красота. Успокои се. Разбра жената. Тя бе част от тази прелест, а той, заедно с нея, щеше да се бори за смисъла… Затвори вратата на балкона зад гърба си и уверено тръгна към операционната зала. Но непослушната лястовича песен проникна през прозореца и го последва по пътя му...
© Росица Танчева All rights reserved.
