Летящото килимче

    Беше решила този път да направи нещо различно от остатъците от платове - пано за стена. Скова си от здрави летви прост стан. С годините се беше научила сама да се справя с всякакви дейности. Доста време го тъка, малко по малко. Нямаше събрани толкова изрезки накуп, за да го направи бързо. Но когато беше готово, резултатът напълно оправда очакванията й. Нямаше търпение да го закачи на видно място в магазина и да му сложи цена. Но твърде скоро разбра, че ще го запази за себе си. Ето защо:

  Килимчето слезе от стената и затанцува из стаята. Жената се вкамени!..." Какво е това?! Не съм още толкова стара, че да започна да изкуквам!" - помисли си тя. Килимчето се плъзна бавно на пода. " Много пъти съм си представяла как летя над Света и какво виждам под себе си. Да, всеки знае, че мечтите трябва да се визуализират, за да се сбъднат! Но не предполагах, че всяка една мисъл може да се материализира. Голямо превозно средство, няма що!..." Седна върху него по турски, а то се издигна и полетя през отворената врата. Набра скорост и много скоро вече летеше над градчето, над околностите, над страната. "Само един тюрбан ми липсва!" - мислеше си жената - "Остава и да ми проговори. Е, това вече едва ли ще го преживея!...Тогава поне няма да се наложи да отивам на небето, защото така или иначе вече ще съм там!...Даа, винаги съм се гордяла с чувството си за хумор!...Жалко, че няма да мога да разкажа на никого за това преживяване. Ще ме помислят за луда..." Летяха над гори и планини, над градове и села, сред облаците, заедно с птиците. " Само да не се сблъскаме с някой самолет! "Че независимо дали яйцето удари камъка, или камъка - яйцето, винаги яйцето се чупи!..."" - продължаваше да си мисли жената. - "Само да не ме стовари насред Океана!..."

  Прибраха се надвечер, точно когато в замъка започваше спектакълът с музика и светлини с преливащи се цветове. Така че и на това шоу се насладиха от въздуха.

"Благодаря ти! - му каза жената, когато се приземиха обратно в магазинчето - Беше като медитация, но много по-вълнуващо!"

  Наля си едно питие за успокоение на кръвното налягане и пулса. За малко да го попита: "Ти искаш ли?" Но се въздържа. Не знаеше какво можеше да се очаква от него в нетрезво състояние, като се има предвид какви ги вършеше трезвено!...Килимчето само си се закачи на стената и си застана там хрисимо като овчица.

" Няма тая нощ да мога веднага да заспя след такова покачване на адреналина - каза си жената - по-добре да започна ново килимче. То е ясно, че това няма да е за продан, а само за украса и за...левитация...Направила съм си подарък без да искам...“ Приготви си стана и започна да опъва нова основа.