29.09.2019 г., 23:46 ч.

 Неочакван завой 7 част 

  Проза » Разкази
735 0 4
Произведение от няколко части « към първа част
4 мин за четене

              Какво да сторя? Не виждах изход. Нямаше да се измъкна лесно от тази ситуация. Главата ми забръмча, мислите ми се стрелкаха в пълен хаос. Исках да помогна на момичето, но не ми идваше на ума как да се измъкна от гнева на Мойра. Още виждах стоманените и очи, безизразни и студени, че чак те пронизва хлад…Трябваше само да карам пикапа. Що ми трябваше да отварям отзад?
               
  Виж, Долорес, ще измисля нещо. Ще помисля. Трябва да има начин. Сега ще трябва да продължим. По пътя ще измисля…
    Долорес ме гледаше невярващо. Явно не вземаше чутото за истина. Очите и бяха широко отворени и ме преценяваха дали я лъжа. Откопчах белезниците от ръцете ни и влязохме в колата. Долорес седна отпред до мен, толкова есествено беше, сякаш цял живот е седяла там. Ако ни срещне някой ще помисли, че сме тръгнали на пътешествие. Приглади до колкото можа с ръце къдравите си коси. Дръпна колана и го закопча умело. Погледна към мен и прошепна:   
         
Gracias.
               Завъртях ключа, двигателя запали и подкарах микробуса, следвайки указанията на джипиеса. Шофирах  разсеян и раздвоен. Долорес мълчеше. Стана неловко. Някакво напрежение трептеше между нас. Трябваше само една искра  и направо щеше да лумнем, всеки зает с неговите си проблеми. Долорес мислеше за съдбата си, а  аз  как да я измъкна. Наистина исках да я измъкна. Нищо не ми хрумна. Километрите летяха след нас. Карах по магистралата, когато телефонът ми запя. Погледнах екрана. Хари. Вдигнах веднага.
             
– Слушай, Стив, слушах бръмбарите. Има си начин да ги чуя и аз. Става интересно. Излъга ме за някакво твое гадже, мислех  си, че ще е забавно да чувам пъшкания и ахкания, но ... Слушах брат гласовете…и тръпки ме побиват…Ела у дома. Ще ти кажа.
             
Какво чу? Сега съм на път, не мога да отскоча. Кажи какво чу, Хари? 
             
– Слушай, Стив…в какво си се замесил? Някаква жена издаваше команди, а двама мъже слушаха и от време на време вмъкваха по някоя дума. Става дума за това, че след няколко дни, по-точно седмица ще пристигне  мъж на летище в Ел Ей. Името му е Алфредо Виас. Ще носи дрънкулка на стойност 3 милиона долара, брат….три милиона за някакъв рядък вид шлифован диамант. Птицата ще кацне в 22 часа на летището и двете горили ще го чакат на паркинга да го откарат някъде. Не казаха къде. 3 милиона…брат са много пари…Имаме една седмица да помислим как да гепим тази дрънкулка. Ей, Стив…какво ще кажеш…
       
– Слушай, Хари, ти май си изкукал нещо…Да не мислиш, че доброволно ще ни дадат дрънкулката? Не може да направим нищо. Ще ни изтрепят без да им мигне окото. Остави това…
       
– Стив, трябва да измислим  план... В бръмбарът има и нещо  друго…не ти казах, но с тази джаджа можах да видя къде става действието, та сега ми е известен адресът на жената. Поразрових се и лъсна името и. Няма какво да криеш от мен. Знам коя е. И каква е. Ще я изцедим…
         
–  Хари  сега не мога повече да говоря. Има хора около мен. До скоро.
           
– Ок, Стив. Ще чакам да звъннеш.
       Затворих телефона и ми се искаше го хвърля някъде. Хари ме ядоса...много ме ядоса...Ново двайсет…Сега Хари разбра за Мойра. И той няма да стои мирен. Щом е издирил коя е Мойра, ще се набърка…Познавам го. Алчен е и ще направи някоя глупост…Само това ми трябваше…Ако  Мойра разбере, че съм сложил бръмбарите, не ми се мисли…  
               Карах като насън. Изминаха осем часа и спряхме пред една бензиностанция да заредя. Натисках газта яко, и си го изкарвах на педала...

              Долорес ме попита дали може да отиде до тоалетната и аз и кимнах. Сипаха ми гориво и влязох да платя. Купих сандвичи и кока кола за из път. Бях огладнял като вълк, коремът ми куркаше. Влязох и аз в мъжката тоалетна. После излязох и зачаках момичето. Минаха десетина минути, после още толкова, тя не излизаше. Започна да ми се вдига адреналина, нахлух в женската тоалетна. Отварях вратите, навсякъде празно. В една тоалетна видях, че прозорчето е отворено…Прозорецът зееше  и сякаш ми се присмиваше, че съм голям глупак…Вгледах се и разбрах, че Долорес се е промъкнала от там…Хукнах навън зад сградата. Започваше  гъста гора…Стъмваше се…Няма и следа от Долорес…Запромъквах се из дърветата, оглеждах се, виках и…не е луда да се покаже…
    Тръгнах към пикапа и ядосано се стоварих върху седалката. Трябваше да се вдигам оттук. Подкарах и запалих една цигара. Ръцете ми затрепереха…Оплесках работата…Как ще се оправям с Мойра?  Не можех да си представя  какво ще стене…Покарах малко, после реших да се връщам  пак в гората…

 

Следва…
 

» следваща част...

© T.Т. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Е, сега да те видим, приятелю!
  • Така става понякога.
  • Да се насадиш сам на пачи яйца, е заради такива "случки" е възникнал въпроса наивен и глупав едно и също ли е, или как жената умее слабите ангели на мъжа да превръща в своя сила.
  • Благодаря Марианка!
Предложения
: ??:??