Какво да сторя? Не виждах изход. Нямаше да се измъкна лесно от тази ситуация. Главата ми забръмча, мислите ми се стрелкаха в пълен хаос. Исках да помогна на момичето, но не ми идваше на ума как да се измъкна от гнева на Мойра. Още виждах стоманените и очи, безизразни и студени, че чак те пронизва хлад…Трябваше само да карам пикапа. Що ми трябваше да отварям отзад?
– Виж, Долорес, ще измисля нещо. Ще помисля. Трябва да има начин. Сега ще трябва да продължим. По пътя ще измисля…
Долорес ме гледаше невярващо. Явно не вземаше чутото за истина. Очите и бяха широко отворени и ме преценяваха дали я лъжа. Откопчах белезниците от ръцете ни и влязохме в колата. Долорес седна отпред до мен, толкова есествено беше, сякаш цял живот е седяла там. Ако ни срещне някой ще помисли, че сме тръгнали на пътешествие. Приглади до колкото можа с ръце къдравите си коси. Дръпна колана и го закопча умело. Погледна към мен и прошепна:
– Gracias.
Завъртях ключа, двигателя запали и подкарах микробуса, следвайки указанията на джипиеса. Шофирах разсеян и раздвоен. Долорес мълчеше. Стана неловко. Някакво напрежение трептеше между нас. Трябваше само една искра и направо щеше да лумнем, всеки зает с неговите си проблеми. Долорес мислеше за съдбата си, а аз как да я измъкна. Наистина исках да я измъкна. Нищо не ми хрумна. Километрите летяха след нас. Карах по магистралата, когато телефонът ми запя. Погледнах екрана. Хари. Вдигнах веднага.
– Слушай, Стив, слушах бръмбарите. Има си начин да ги чуя и аз. Става интересно. Излъга ме за някакво твое гадже, мислех си, че ще е забавно да чувам пъшкания и ахкания, но ... Слушах брат гласовете…и тръпки ме побиват…Ела у дома. Ще ти кажа.
– Какво чу? Сега съм на път, не мога да отскоча. Кажи какво чу, Хари?
– Слушай, Стив…в какво си се замесил? Някаква жена издаваше команди, а двама мъже слушаха и от време на време вмъкваха по някоя дума. Става дума за това, че след няколко дни, по-точно седмица ще пристигне мъж на летище в Ел Ей. Името му е Алфредо Виас. Ще носи дрънкулка на стойност 3 милиона долара, брат….три милиона за някакъв рядък вид шлифован диамант. Птицата ще кацне в 22 часа на летището и двете горили ще го чакат на паркинга да го откарат някъде. Не казаха къде. 3 милиона…брат са много пари…Имаме една седмица да помислим как да гепим тази дрънкулка. Ей, Стив…какво ще кажеш…
– Слушай, Хари, ти май си изкукал нещо…Да не мислиш, че доброволно ще ни дадат дрънкулката? Не може да направим нищо. Ще ни изтрепят без да им мигне окото. Остави това…
– Стив, трябва да измислим план... В бръмбарът има и нещо друго…не ти казах, но с тази джаджа можах да видя къде става действието, та сега ми е известен адресът на жената. Поразрових се и лъсна името и. Няма какво да криеш от мен. Знам коя е. И каква е. Ще я изцедим…
– Хари сега не мога повече да говоря. Има хора около мен. До скоро.
– Ок, Стив. Ще чакам да звъннеш.
Затворих телефона и ми се искаше го хвърля някъде. Хари ме ядоса...много ме ядоса...Ново двайсет…Сега Хари разбра за Мойра. И той няма да стои мирен. Щом е издирил коя е Мойра, ще се набърка…Познавам го. Алчен е и ще направи някоя глупост…Само това ми трябваше…Ако Мойра разбере, че съм сложил бръмбарите, не ми се мисли…
Карах като насън. Изминаха осем часа и спряхме пред една бензиностанция да заредя. Натисках газта яко, и си го изкарвах на педала...
Долорес ме попита дали може да отиде до тоалетната и аз и кимнах. Сипаха ми гориво и влязох да платя. Купих сандвичи и кока кола за из път. Бях огладнял като вълк, коремът ми куркаше. Влязох и аз в мъжката тоалетна. После излязох и зачаках момичето. Минаха десетина минути, после още толкова, тя не излизаше. Започна да ми се вдига адреналина, нахлух в женската тоалетна. Отварях вратите, навсякъде празно. В една тоалетна видях, че прозорчето е отворено…Прозорецът зееше и сякаш ми се присмиваше, че съм голям глупак…Вгледах се и разбрах, че Долорес се е промъкнала от там…Хукнах навън зад сградата. Започваше гъста гора…Стъмваше се…Няма и следа от Долорес…Запромъквах се из дърветата, оглеждах се, виках и…не е луда да се покаже…
Тръгнах към пикапа и ядосано се стоварих върху седалката. Трябваше да се вдигам оттук. Подкарах и запалих една цигара. Ръцете ми затрепереха…Оплесках работата…Как ще се оправям с Мойра? Не можех да си представя какво ще стене…Покарах малко, после реших да се връщам пак в гората…
Следва…
© T.Т. Всички права запазени