Неочакван завой 1 част
Произведение от няколко части
-
1175 1 4Проза » Разкази
-
1085 6Проза » Разкази
-
1037 3Проза » Разкази
-
1039 4Проза » Разкази
-
949 5Проза » Разкази
-
1009 6Проза » Разкази
-
985 4Проза » Разкази
-
1029 4Проза » Разкази
-
1152 5Проза » Разкази
-
987 1 1Проза » Разкази
-
864 4Проза » Разкази
-
889 3Проза » Разкази
-
1000 2Проза » Разкази
Стив се протегна на стола, мускулите му се бяха схванали от толкова седене, че мравки полазиха по кожата му. Стана и отиде до кафемашината да си пусне едно кафе. Какъв сив ден, скучен, нищо не се случва интересно. И как пълзи часовника, още е обед. До довечера има още пет часа, как ще издържа… - си мислеше той.
Взе димящата чаша и седна пак пред компютъра. Остава да довърши платежните и да отиде до банката да изтегли предварително поръчаната сума. Огледа се, но колежката му беше забила поглед в документите си и не помръдваше. Мелиса, или както и викат Мел беше сладурана на около тридесет години с лешникови очи, прясно боядисани тъмни коси в цвят махагон и в скучен сив костюм. Беше счетоводителка като него, но много сдържана и неразговорлива, същински сухар. Стив я покани няколко пъти на вечеря, кино и какво ли не, ама тя го отряза и от тогава той не се занимаваше с нея. Мел хич не го поглеждаше и сега. И той няма да и досажда тогава, какво си мисли, че е нещо повече от него ли?
Другите в офиса – общо двайсетина бяха или семейни, или обвързани, или надути, или глупави…с никой не можах да се сприятеля. Всички бяха в самостоятелни кабини от хром и стъкло, изолирани донякъде един от друг, за да не си пречат. Счетоводната къща на Меги Райън ги е приютила тук на 28 улица в Ел Ей и те щат, не щат бачкат като луди, за да не ги изрита. Меги, шефката, е шестдесет годишна фурия, ама направо фурия ви казвам, бърз ум, професионалист и широко скроен човек. Тя е стара мома и се е отдала на професията си. Ако може ще работи по двадесет и четири часа в денонощието, щото никакви забавления не я вълнуват. В първите два месеца ми разказа играта, документи… камара, луд станах…Ама посвикнах вече и го карам-по-лежерно…Ама нали съм симпатяга, Меги ме хареса и ме остави за сега да уча занаята…
Стив е най-новият тук, от пет месеца е и често го пращат до банката, щото другите ги мързи да се помръднат. Стив Конър е готин, тридесет и три годишен, христова възраст, с тъмни очи и черна коса, току-що завършил магистратура по счетоводство, ерген, шегаджия, въобще човек, който обича хумора и никак не си подхожда да е в такъв студен офис на скумручени хора. Беше голяма грешка, че записа счетоводство. Тези скучни цифри и документи не пасваха на неговата волна душа. Реши да поработи някой и друг месец, а после да види какво ще прави. За пет месеца тук му омръзна до смърт с все едно и също повтарящо се ежедневие. Стоеше като на тръни и се чудеше как да скрие досадата си.
Той спря компютъра, погледна пак към Мел, но тя пак не го отрази. После се прокашля и стана. Взе си черната чанта, пъхна вътре платежните и излезе от офиса. На паркинга взе служебната кола и подкара към Bank of America. Трябваше да изтегли значителна сума, но понеже беше трениран добре от фитнеса и доста як никога не вземаше охрана със себе си.
………………………………………………………..
Покарах из града и реших да хапна нещо за обяд, а банката може да почака, има време. Отбих пред една закусвалня и влязох вътре. Поръчката му дойде и аз захапах бургера и картофките с охота. Взех си и една кока кола. После и един чийзкейк с боровинки и малини за десерт. Мислех си, че днес е петък и след работа ще купонясваме с Джош и Хари някъде. Още не бяхме решили къде да забием, но Хари настояваше на отидем в един нов стриптийз клуб на 42 улица.
Продължих към банката. Влязох в салона и си зачаках реда. Зачаках за гише 8. Там едно готино маце ми даваше парите и аз бях на път да я сваля. Касиерката ми се усмихна, вече ме познаваше, щото само аз от пет месеца ходех там на същото гише.
- Добър ден-поздрави ме красавицата.
- Добър ден. Заповядайте тези бордера.
И аз и подадох купчината документи с най-чаровната си усмивка. После се наведох към гишето и подадох друг документ за теглене.
-Оооо, доста пари са. В по-едри банкноти ли ги искате?
-Да, би било добре да са в по-едри. Ще почерпя за услугата- ухилих се аз, а мацето ми кимна.
-Радвам се да го чуя.
-Ако искате тази вечер в девет, в Асел бар?- бях бързак да го изстрелям .
Момичето се двоуми не повече от секунда и кимна с глава.
Май и тя само това чакаше. Е, бързо действам…Метнах и още един замечтан поглед, като незабележимо погледнах ръцете и, нямаше венчален пръстен, което беше окей за мен. А на баджа и пише Джейн Селтън. Макар, че я свалям, все още не обърнах до сега как и е името, еее… ок… Джейн. Джейн изглежда добре, матова кожа, тъмни очи, високи скули, хубава усмивка и прекрасен маникюр. Да се надявам, че ще опозная по-отблизо и другите и дадености….ахаа ..
Чакам още малко и тя ми подава един куп пари, би трябвало да са 500 стотака през гишето. Аз отварям чантата и ги слагам вътре, после и казвам:
- До довечера, Джейн - и намигвам леко с око.
Излизам от банката и влизам в колата. Карам си и си слушам музика. Готино ще е довечера. Ще зарежа аверите и с това маце ще си купонясваме сами. Скоро Сара ми би шута и сега нямам приятелка. Ухилвам се още по-широко, щото знам как ще завърши вечерта…с моя неустоим чар. После се сещам, че шефката ми поръча да и взема обяд и спирам на паркинга пред една закусвалня. Слизам от колата и поръчвам обяд за вегани, какъвто яде тя. Чаках около половин час и грабнах кутиите. Излизам на паркинга и виждам една жена, близо до моята кола, която се олюля и взе да се свлича на …
/Следва/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
