12.01.2010 г., 13:29 ч.

Неотложност 

  Проза » Други
952 0 4
1 мин за четене

... И настървено се опитвам да те стигна... близко до... и избърсвам с чело капките пот по гърба ти. Преживявам трансформации – груба и восъчно бяла. Някъде по средата на всички посоки и безпътието – събрана съм само в две шепи... Вечност мами човешката ми преходност и шепне името ти, а... умората е повод за радост... ярост... Ярост посявам по вените си и ги вплитам в плътта ти, за да съм неподмината.

... И връхчетата на косите ти целуват неотложно кожата по гръбнака ми и тръпнат в обещание... И всяка нота от него е дихание. А диханието ражда сенки, превити и самовглъбени, самодопълващи се, преизпълващи се, преливащи една в друга и все пак устремени... към изкушение. А ръцете ми потъват в пламъци и търсят изкупление...

... И всичко се губи някъде из собствените ми страсти  и необуздано търси да се съчетае с капката реалност, която блазни с очарованието си и оставя следи на задоволство по лицата ни… Мигове, които се себеизразяват чрез нетрайността си. И се кълнем само вкопчвайки се в телата си, защото не можем да затворим душите. Само от време на време ги подчиняваме на емоцията си. И те предано ни носят наслада. Или болят.

... И разчитам съблазън в разширени зеници. Когато всеки стон се кондензира в обичане. И рисува с ресници по ъгълчетата на слепоочията прелюдия за усмихнати очи...

© Ралица Стоева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ... минавам...

    ... с Ани!

    Пиши!
  • Изгуби се... Пиши!
  • "Мигове, които се себеизразяват чрез нетрайността си. И се кълнем само вкопчвайки се в телата си, защото не можем да затворим душите. Само от време на време ги подчиняваме на емоцията си. И те предано ни носят наслада. Или болят."

    ... дишам... с пълни шепи!
    А прелюдията е част от цялото, там където темите се зараждат и уплътняват с привидна завършеност, там където всяка начената мисъл, всъщност е незавърнал се стон... докато изтлее в собствената ни представа за завършеност... (това като музикант)...
    А иначе дишам! С пълни шепи!
    Здравей!
  • "И се кълнем само вкопчвайки се в телата си, защото не можем да затворим душите. "
    Винаги имаш ред прозряна мъдрост,наред с красотата на изразните ти средства!
Предложения
: ??:??