Капки кръв са се просмукали в пясъка на плажа. Образуват следа.
Обвинявах майка си как е могла да се влюби във възможно най-неподходящия мъж.
Следата отвежда към брега където лежи Айрийн. Свила е ръцете си върху гърдите си, които се вдигат задъхано. Блузата ѝ е изцапана с аленочервени петна. Взира се с зачервените си, с увеличени зеници, очи в притъмнялото небе по залез.
Не проумявах какво беше намерила в мъж с криминално поведение и алкохолик. Продължаваше да ми повтаря: “Разумът ми крещеше, че е неподходящ, обаче чувствата ми имаха по-мощен вик. Опитах се да изтръгна сърцето си от него, но той го държеше здраво в ръцете си и то биеше толкова силно там, при него.”.
Лявата ръка на Айрийн се отпуска и тупва в разтворената длан на лежащия до нея.
Разбрах я́ чак когато срещнах своя… НЕподходящ!
Пръстите му стисват нейните. Ръцете и на двама им са в кръв.
© Габриела Николаева Всички права запазени