Сърчицето на русокосото момиченце трепна! В далечината виждаше своето любимо кученце – Споти. Бяха го кръстили така заради многото му черни петна за окраска на бялата му козинка. Споти си нямаше порода, но въпреки това Сали го обичаше много. За десетгодишното момиченце, Споти бе най-хубавото кученце, най-милото и игривото. То беше най-добрият ù приятел в целия свят!

Сали направи няколко крачки към хамбара на бащината ферма. В ръчичките си държеше букет полски цветя. Обичаше да прави подаръци на милата си майчица. Но искаше, преди да се прибере в къщата, да поиграе със Споти .

Кученцето се намираше пред къщичката си с гръб към Сали. Седнало на задницата си, някак изглеждащо уморено. Русокоската със сини очи, като небето, бавно приближаваше към него. Дяволито се усмихваше, а в детската ù главица се въртеше идеята да изплаши Споти. Това беше една от любимата им игра. Но когато се приближи по-близо, Сали ясно чуваше тихото му скимтене! Какво ли беше натъжило Споти? Запита се момиченцето. Притеснено, то побърза да стигне до него и да клекне, а в дясната си ръка продължаваше да държи скромното букетче. Свободната ù лява ръка понечи да погали кученцето и когато допирът на пръстите ù се срещна с пухкавата му козинка, то обърна главата си към Сали, а кафявите му очички се срещнаха с нейните.

  – Какво има, Споти? Защо плачеш? – Момиченцето заговори успокоително.

Споти отново изскимтя в реакция на нежното ù гласче. Сали реши да го вземе в ръцете си. Остави букета си близо до паничката му с вода и загали коремчето му. Очите ù забелязаха голямата порезна рана на дясното му краче.

    – Споти, какво си направил? – Сали извади от джобчето на роклята си, кърпичка, и попи топлата кръв ручаща от раната.

Близо до вратата на хамбара се намираше малка кофа пълна с прясна вода. Момичето тръгна към нея, докато продължаваше да държи в ръцете си кучето. Бялата ù кърпа се бе превърнала в червена. Сали пусна кучето на земята, а то леко изскимтя от болка. А детските ù ръчички се захванаха с изплакването на кърпичката ù. Русокоската отново взе Споти в обятията си и с мократа кърпа привърза раната.

    – Бъди послушен! – Смъмри го Сали.

Момичето се върна обратно до кучешката къщичка и взе букета си. Беше време за вечеря. Не трябваше да закъснява. Татко ù не обичаше малкото му момиченце да бъде самичко навън в тъмното.

Не ù отне много време, за да измине пътя от хамбара до къщата, а от прозорците ù се виждаше светлините от стаите. Споти следеше Сали, но когато се качиха по стълбите към верандата, кученцето плашливо се завря в краката ù.

  – Хайде, Споти. Време е за вкусна вечеря! – Каза му тя и отвори входната врата на къщата.

Кучето обаче не искаше да прекрачва прага. Нещо вътре го плашеше и на Сали й се наложи да го вземе в ръце. Очите на Споти бяха пълни със страх. Момиченцето се зачуди на поведението на домашния си любимец. Въпреки тихото му скимтене от уплаха, тя влезе в къщата, затваряйки вратата след себе си. А Споти го пусна на дървения под.

  – Мамо, тате, прибрах се! – Момичето се провикна, докато събуваше сандалите си.

Никой обаче не отговори. Сали направи няколко кратки крачки с босите си ходила към дневната стая, където очакваше да намери баща си настанен на креслото и да гледа телевизия. Но когато стигна дотам и хвърли бърз поглед през стаята, тя се оказа празна. Това беше странно, защото той винаги беше там по това време на вечерта. След кратък миг, момичето обърна и внимание на липсващото ухание на прясно приготвената вечеря. Къде бяха родителите ù? Споти продължаваше да стои до вратата. Кучето просто отказваше да влиза навътре в къщата.

   - Щом не искаш ти да потърсиш мама и татко, тогава аз ще го направя. Къде ли може да са? – Сали се обърна към кученцето с черни петна.

Този път, тя тръгна към малката кухня, където майка ù приготвяше вкусни вълшебства. В стаята беше светло, но от нея не се разнасяше миризма на сготвено ядене, както всяка вечер. Нима родителите ù бяха излезли към градчето без да я предупредят? Русокосото момиченце хвана дръжката с дясната си ръка, а в лявата все още носеше полските цветя. Споти изненадващо започна да лае и да подскача нервно на едно място. Но Сали не искаше да му обръща внимание и натисна бравата. Вратата бавно се отвори. Сините ù очи се спряха на готварската печка, но пред нея не бе застанал никой. Сали закрачи към единия от шкафовете, за да намери ваза за цветята. Нещо по дръжката залепна за пръстите ù и Сали реши да премести погледа си към тях. Червената прясна кръв по бялата ù кожа я накара да огледа по-добре шкафа. На него имаше цяла кървава лента, която продължаваше надолу по останалата част на вратата и след това продължаваше по пода в дълга ивица към вратата на банята. Малкото момиче притеснено погледна към вратата, а чувство на ужас изпълни сърцето ù.

Споти продължаваше да лае в коридора. Кучето намери сили за храброст и се шмугна в кухнята, за да последва Сали. Ръчичките на детето трепереха все повече и повече, докато се приближаваше неуверено към мястото. Дланта ù едвам имаше сили да натисне бравата. Душицата й се ужасяваше от неизвестното. Леко изскимтяване на кучето накара момичето да подскочи. Погледът ù се премести върху Споти, но за много кратък миг вниманието й отново се върна към бравата, която очакваше натиска на ръката й. Сали с малък кураж трепкащ в сърцето й натисна решително бравата. В банята беше тъмно, за това тя потърси ключа, за да включи осветлението. Кучето Споти се втурна пред нея, преди тя да успееше да освети стаята. Когато го направи и крушката на тавана светна, погледът ù затърси домашния ù любимец. Сините ù очи го намериха да стои седнал пред ваната, а целият под с тъмно оранжеви плочки беше покрит в локва прясна кръв. Детето изпищя, цветята паднаха от ръката ù и двете и длани закриха устата ù в шок. Завесата на ваната беше раздърпана, откачена и се намираше във вътрешността на порцелановия съд за къпане. Момиченцето разплакано се приближи и с дясната си ръчичка издърпа окървавената завеса. Пред сините ù очи се разкри разчлененото тяло на скъпата ù майчица. Цялата вана беше омазана в кръв, а ръцете, краката и главата на Мойра Чарълз бяха отделени от тялото ù и захвърлени в единия ъгъл на ваната. Дъщеричката на Мойра се сгромоляса на пода и заплака неутешимо.

   – Майчице, майчице моя... – Детето се сви на кълбо на пода.

Споти се приближи до Сали и заблиза ръцете ù покрили зачервеното ù от рев личице. След миг слухът му долови шум от коридора. Кучето се обърна и излезе от стаята. Сали не желаеше да остава сама с накълцаното тяло на майка си, затова намери сили да се изправи и последва Споти. Сълзите ù продължаваха да се стичат, но русокосото момиченце се стараеше да не вдига шум с хриптенията си.

Неканеният гост в къщата бе дочул крясъка на детето. С голяма брадва в ръка, той се върна обратно към банята, където бе извършил жестокото си и студенокръвно престъпление. Пред стълбите, които водеха към втория етаж го чакаше проклетото куче, което му се беше изпречило на пътя първоначално и бе успяло да го захапи за крака. Псето се бе измъкнало единствено с драскотина от брадвата му.

   – Този път с теб е свършено! – Злобно измърмори нападателят и тръгна към Споти.

Ала кучето нямаше намерение да стои и да чака смъртта си. Убиецът бе успял да направи само няколко крачки към него, когато то се втурна да бяга обратно към Сали. Срещна я в коридора и със зъби захапа роклята ù и я задърпа към външната врата на къщата. Детето не разбираше какво става. Шокът все още имаше голямо влияние над тялото ù и реакциите ù. Сините ù очи се обърнаха към посоката, от която се беше появил Споти в точния момент, за да види непознатия мъж крачещ към тях с окървавена брадва, дрехи и лице. Сали изкрещя и побягна към входната врата.

   – Ела тук, малко момиченце. Няма да ти сторя нищо! – Той се провикна след нея, но тя продължи да бяга с все сили към хамбара. – Проклятие!!!

Задъхана Сали успя да се покрие в тъмнината на голямото помещение. В най-долната част, където бяха наредени големи бали със сено за животните във фермата. Уплашена от човека с брадвата, тя едвам си поемаше въздух и се бореше да не плаче с висок глас.

Не мина много време и непознатия мъж се появи пред вратата на хамбара. Силуетът му се открояваше от лунната светлина преминаваща през отворената врата. Споти наостри вниманието си към него и зачака действията му.

- Хайде, момиченце. Покажи се, където и да си! – Убиецът проговори и направи жест с главата си, сякаш се опитваше да надуши миризмата на детето.

Сали отново притисна с устата си с ръка, за да не изпищи от страх и да издаде скривалището си. Какво беше направил този зъл човек? Този въпрос не спираше да се заклещва в съзнанието й с неописуема болка. Защо бе отнел майка й от нея? Какво му бяха сторили, за да се държи по-агресивно и от животно? А къде бе баща ù? Дали и него го беше сполетяла същата съдба, като на милата й майчица? Хиляди въпроси се въртяха в детската ù главичка. Тя придърпа към себе си Споти и го прегърна.

Непознатия нямаше намерение да си играе на криеница с това момиченце. Не биваше да остава свидетели! Писъкът ù в банята, така или иначе, бе прекъснал заниманието му да довърши баща ù. Но фермерът беше достатъчно ранен, за да бъде заплаха за него.

Черни облаци се бяха настанили на нощното небе и закриваха луната. Отвън беше започнало да вали и първите светкавици и гръмотевици си проправяха път да превърнат вечерта зловеща. Хенри Чарълз се опитваше да стигне до хамбара на фермата си с голяма рана в корема си. Лудият човек, който бе влязъл в дома му застрашаваше живота на дъщеричката му. Трябваше да направи всичко възможно, за да я предпази от него. За жалост, не можа да помогне на съпругата си, този мъж беше успял да нанесе удар по главата му и Хенри беше паднал на земята в безсъзнание. Когато се събуди, стана свидетел на отвратителните и болни действия на маниака. Очите му никога нямаше да забравят как острието на брадвата се забиваше в плътта на Мойра, а когато се опита да ù помогне, неканения не се поколеба да замаха с кървавата брадва към него и да нарани коремната му област. Хенри осъзна, че с нищо не можеше да помогне на съпругата си, затова направи опит да се измъкне от кухнята и да се скрие на втория етаж на къщата, за да потърси пушката си. Убиецът бе тръгнал по петите му, но Хенри успешно бе стигнал до спалнята си и да се затвори. Знаеше, че вратата нямаше да е голямо препятствие за маниака, за това беше побързал да извади пушката си от гардероба си. Зареди я с патрони и насочи дулото към вратата с треперещи ръце. Но точно преди и последния удар на брадвата да падне върху дървената врата се чу писъка на Сали от първия етаж. Непознатият изостави заниманието си с разбиването на вратата и тръгна към стълбите, за да се погрижи за детето. Хенри се молеше силно на Господ момиченцето му да успее да се измъкне от къщата. Когато беше успял да се добере до първия етаж, къщата се оказа празна, а входната врата зееше отворена. Знаеше, че дъщеричката му се е отправила към хамбара за скривалище. Трябваше да се добере, колкото се може по-скоро дотам. Не искаше да загуби Сали!

   – Малко момиче, търпението ми започва да се изчерпва! – Непознатият все още стоеше пред входната врата, а силния дъжд валеше по гърба му.

Споти продължаваше да стои мирен в обятията ù. Неговото сърчице също туптеше силно и бързо от страх. Маниакът направи няколко крачки към вътрешността на тъмния хамбар. Проклетото хлапе започваше да опъва нервите му, като струни на китара. Планът му беше да влезе в къщата и да извърши убийствата за кратко време, но детето се появи от нищото и започваше да прецаква всичко.

Сали ококори сините си очи, когато видя през ръба на балата, зад която се криеше, че лошият мъж се насочваше към нея. Плач се надигаше в нея. Тя леко захлипа, а сълзиците потекоха по порозовелите й бузки. Нямаше на къде да бяга! А той приближаваше все повече и повече към тях. Момичето прилепна гръб към балата от сено и започна да се оглежда за нещо, с което да се предпази, когато непознатия стигне до нея. На няколко крачки от нея имаше коса облегната на стената. Детето се промъкна безшумно до нея и хвана дървената й дръжка и се върна обратно при Споти.

  – Мислиш си, че не знам къде се криеш? – Ядосано се обади убиецът. Разделяха го няколко крачки от скривалището на Сали.

Хенри Чарълз дишаше тежко от болката в корема му. Оставаше му още малко, за да стигне до входната врата на хамбара. Обувките му оставаха стъпки в калта, а дъжда безмилостно валеше върху него. Пушката продължаваше да бъде в дясната му ръка, а с лявата му притискаше раната си. Заклеваше се, че ще я използва подобаващо върху маниака нахлул във фермата, убил жена му и застрашаващ живота на дъщеря му.

Сали изпищя, когато мъжът с брадвата намери местонахождението й зад сеното бала. Споти успя да излае и да се измъкне между краката му. Детските ръчички на момичето държаха в здрава схватка дръжката на косата и тя насочи острието ù срещу убиеца.

  – Впечатлен съм хлапе! Имаш кураж и се бориш за живота си! Но никак дори не ме плашиш. – Непознатият се изсмя зловещо и вдигна брадвата с двете си ръце във въздуха, готов да нанесе фаталния удар.

Русокосото момиче бързо се отдръпна от пътя на острието и замахна с косата срещу него. Първоначално зловещият мъж дори и не помръдна, но след кратък миг, който се стори цяла вечност на Сали, ръцете му започнаха да се отпускат бавно надолу и той пусна брадвата оцапана с кръвта на майка й. След това пръстите му се увиха около шията му и струя от кръв започна да изтича между пръстите му. Гърлото му започна да издава задавящи звуци, от устата му заблика кръв и тялото му се строполяса на земята покрита със сено.

Миг по-късно, Хенри беше достигнал до вътрешността на хамбара и завари дъщеричката си пред трупа на неканения мъж във фермата им. Сали стоеше в транс. Без да помръдва, без да премести сините си очи към баща си и без да каже и думичка. Той се приближи до детето си и го пое в топлата си прегръдка. Сълзи потекоха от очите му.

  – Всичко е наред, мила! Всичко свърши! – Хенри вплете пръстите на дясната си ръка в русите ù коси.

Кървавите детски ръчички се увиха около врата на фермера и потърсиха утеха. Неговата Сали беше отмъстила за смъртта на милата си майка. Убиецът бе платил със същата цена. Тялото му беше разчленено, ръцете му отрязани, краката му, главата му, а коремът му беше широко изкормен и червата му преливаха от коремната кухина. Око за око, зъб за зъб!