Неправилни мисли за демокрацията ни
И си мисля разни неправилни работи. За демокрацията. И за това, дето днес наричаме така.
Древна Атина е имала няколко хиляди граждани. С абсолютно равни права и задължения. Основното – участие в обществено-политическия живот. На едно основание – пълно равенство!
Между мъжете. Гражданите.
Права не се полагали на жените и децата. Имущество, род, каквото щеш – но жена… Без права! За децата не говоря изобщо…
Обаче, гражданите – на власт. Можело всичко да решат – и да изберат някой симпатичен им глупак, и да осъдят на изгнание или смърт някой неприятен им умник. Да не се изживява като нещо повече от другите – с равни права и задължения са.
А, да – щях да забравя. Имало и роби. Десетки хиляди – кой пък ги е броил? По закон работните инструменти се деляли на три: мъртви, живи и говорящи. Първите са мотики, лопати, рала. Вторите – крави, волове, коне, магарета. Третите – робите.
Иначе – всички граждани били равни. С дребното изключение – жени, деца, роби…
Я, че то и сега си е така – има едни граждани /за евроразвитие/, има богати, има с власт, има… Те решават всичко -0 според интересите и вижданията си.
И уреди – автомобили, перални, печки, работещи хора…
Все пак – с едно право. Да гласуват.
А истинските граждани демократи избират…
С две думи – демокрацията победи. И царува в демократичното ни кратократско общество…
- Кратокрация – власт на властта
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
