Раздирателните писъци и викове все още прогаряха и пулсираха като отворени рани върху гърлото на Аманда Форбс.
Можеше да е навсякъде. Зад вратата, на горния етаж, в мазето, та дори и зад самата нея.
Не можеше да си обясни кой би нахлул в къщата ѝ и по-точно поради каква причина. Нито семейство ѝ бе заможно, нито притежаваха някакви ценности или пък потенциални врагове. Мъжът ѝ работеше като управител на южното крило в кооперативния съд, а тя самата бе един обикновен служител във фирма за козметични продукти. Едно средно статистическо семейство, което нямаше с какво да заинтригува вниманието на такъв жесток убиец.
Но бе факт, че тази вечер Аманда не бе сама. Още когато прекрачи прага на къщата усети, че нещо не беше в ред. Не само киселата смрад се оказа фактор, който да подкрепи убежденията ѝ, че някъде там гниеше трупът на някой нейн близък, но намесата на бързите и едва ли не прецизни стъпки, идващи от пода на тавана, напълно превърнаха съмненията ѝ в реалност.
Пустата и безлюдна мес ...