djudjii (Жанет Велкова)
184 9945
23.11.2011 г., 19:20 ч.

Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат 

  Проза » Разкази
2380 0 44
2 мин за четене

 -Какво хубаво семейство! - обръщаха се съседите след тях.

Винаги двама - както в една стара песен, винаги хванати за ръка, или прегърнати. Усмихнати и чуруликащи като тийнейджъри. Пълна семейна идилия. И всичко беше прекрасно, докато не се скриеха зад панелните стени, изпращайки с носталгия (поне тя) последните остатъци на залеза, защото идваха черните вечери. Не толкова чести, но все пак ги имаше.

Ах, а какви бяха вечерите в миналото... Дълги... Понякога изпълнени с мълчание, но за какво им бяха думите тогава, след като сърцата и очите им говореха. А ръцете им танцуваха в тишината най-красивия танц - танцът на любовта.

Кога се настани помежду им, така и никой не разбра. Тя - ревността.

Здраво стиснала в ръка чаша, пълна с отровната доза алкохол, от която той все по-често се нуждаеше. До такава степен го беше обсебило лудото чувство на собственост, че тя загуби всички свои приятели и познати. Да я има единствено и само за себе си, това беше приоритетът му. Нямаха и семейни приятели. Никой друг не можеше да заслужи нейната усмивка или разговор. Те му принадлежаха. Оставаше и едно много малко лично пространство, в което тя търсеше остатъка от изгубената си същност - работата ù. И така откри виртуалния свят, където можеше да си всеки и всичко, но и да срещнеш сродна душа. Но тя не търсеше определения човек, имаше го, макар и доста променен, но неин. Имаше и малката надежда, че нещата ще станат отново такива, каквито бяха. В този нов свят тя срещаше хора, с които просто искаше да общува. Нещо толкова силно липсващо ù в последно време. Но това се оказа поредният трън в очите му. Така започнаха и ония, другите вечери - с първия шамар, първия юмрук, първите грозни картини. И безброй многото сутрини, в които извиненията валяха като порой. Нощният мъж го нямаше, защото духът от бутилката си беше отишъл. Той беше пак онзи милият, любящ съпруг, когото нищо неподозиращите околни познаваха. А тя прощаваше за пореден път, защото обичаше, скрила дълбоко в себе си не толкова физическата болка, колкото болката на душата. Със изгрева на слънцето се раждаше новият ден, нова надежда за промяна. Това, което другите виждаха, беше усмихнатата млада жена, но едва ли забелязваха безцветните следи от сълзи и умората в бавно потъмняващите ù очи. А, любовта ли? Любовта им се луташе между нощта и деня и търсеше стария уютен дом.

 

 

П.П. Бих се зарадвала повече на критика, защото това е

моят първи крехък опит в прозата, благодаря предварително

© Жанет Велкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • На мен ми харесва, защото е истинско.Като се замислиш, пълно е с такива семейства у нас.това е реалността.
  • Не бих посмяла да те критикувам,Жани! Аз също пиша проза, но много рядко, когато ими какво да кажа. Не съм готова още да публикувам.
    Твоят разказ ми хареса. Темата за ревността - неканена гостенка, винаги е актуална.
    Времената днес са благодатни и за проза, и за стих - теми, колкото щеш.Пиши, Жани!
  • Здравей Джуджи, извинявай,че използвам ника ти, но той много ти подхожда.Не мисля, че тук има място за критика, много хубав разказ,който в кратка форма описва цял един живот.Засяга проблеми и предизвиква размисъл - какво повече?За мен е ясно, че освен стихове(прекрасни) можеш да пишеш и проза.Поздрави!
  • Мила Жанет - прочетох разказа ти.Извинете ме, че пиша на - ти.Ще кажа аз,какво правя. Първо написвам разказа и после започвам да го препрочитам - и правя корекции.
    Разказа ти е интересен, но трябва да поработиш върху него.
  • И на мен ми хареса разказчето ти,Жани! А това,че сюжета е от самия живот-няма лошо. Голяма част от литературните творби често са проекция на истински преживяни случки и чувства. Успех и прегръдки!
  • Ооо не, критиката е като първия шамар и първата проза... веднъж почнеш ли, няма спиране! Днеска критика, утре самокритика... хич нямам намерение да се променям на стари години
  • Много ти благодаря, Цоне, за искрените думи. Истината е че след този т. н. разказ тотално забих, незнам, може би и аз така - объркана.Но времето ще покажа какво ще се случи от тук нататък. Радвам се, че се отби
    Благодаря и на вас Валка, Алина, Мишо, Маги
  • Здравей, мила!И аз ще ти кажа какво мисля, от свой опит.На възраст съм по-голяма.Аз загубих много време, докато разбера, защо най-амбициозните ми неща не се харесаха на Борислав Геронтиев, а спонтанните, лековатите, според мен,прие без бележка и написа много хубави думи за тях.Аз спрях да пиша за много години.Объркана.По-късно си отговорих сама: не всичко става на песен.Трябва да пишеш и проза, кое как дойде .А времето ще реши.В този момент никой не може да ти каже кое ще надделее.Повечето хора започват със стихове, спонтанно,прозата изисква по-голяма зрялост, повече работа, житейски опит.Приеми, че говоря по принцип, за.ото аз споделих моя опит.Без да чета какво са писали другите, за да не се влияя.Подписвам се под номер седемнадесет, това е моето 4исло!успех!
  • Поздрави, Жанет!
    Аз също правя опити в прозата, но определено съм влюбена в поезията.
    Пегръдки, слънце!
  • Кратка есеистична форма,вкоято емоционалния заряд е доста висок.
    Поздравления за първия ти крехък,но въздействащ опит!
  • Хареса ми! Ние самите не сме това, което си мислим...Някъде там, у нас, се таи скритата ни сила и слабост, и неподозирани чувства и страсти
    Поздрав, Жана!
  • истинно, за жалост...
    и болезнено тъжна развръзка...
    Жанет, сърдечен поздрав за теб...
  • След един век, може би, Петинко
    на светлинни години съм, ама поне опитах, имаше защо
    Благодаря ти!
  • Отдавна го прочето иззад завесата, Жани, но едва днес ти пиша: Не спирай опитите си! Ще станеш МНОГО добра и в прозата!
  • Силви, Вале
    тенкс!
  • Успех,Жани!
  • Започнах все по - често да се отбивам в раздел проза
    Благодаря ти Шушенце ама така ме усмихна...
    ( и чакам, да знаеш, къде ми се запиля )
    Таня, благодаря и на теб
  • Поздрав! Прочетох всички коментари, всеки е казал, каквото мисли! Критиката трябва да е градивна, така, че, продължавай, щом имаш какво да кажеш, дори и на банална тема, когато е преживяно, то е истинско! Добрите разказвачи черпят вдъхновение от реалния живот...
  • Благодаря ти, Митко
  • Пиша отдавна. Но пиша разпиляно. Настроения, случки, дошла Музата, тръгнала си и т.н.Тъй, че критика от мен ще чуеш, ама друг път. По-скоро бих прокоментирал края на разказа. Не мисля, че където ревността и алкохолът съжителстват, любовта въобще може да си намери някакво място, та дори и да се лута. Според мен, тя вече е спомен, а са останали просто едни навици, които спират (все още) да се вземе логичното решение. А ако това закъснее много, може да се стигне и до трагедия.
    А ти пиши, пиши! Щом го усещаш, щом имаш нужда, пиши! Поздрав!
  • Колко много, много си прав, приятелю
    А за прохождането...всяко начало е трудно,
    всичко с времето си Благодаря ти, че си тук!
    Нинка, и това го има, но и в двата варианта е меко казано грозно.
    Благодаря и на теб!
  • ревността винаги ми е била противна, Жани...
    колко много беди идват от нея!
    а разказа ми хареса...определено ( и аз прохождам в прозата...)

    поздрави!
  • Хей, Гали, здравей Ами да, дръзнах... ама...
    Но все пак за мен това си беше не само опит, но и урок.
    Отърсих една емоция, и научих неща, които не знаех, така че не съжалявам. Човек се учи докато е жив
    Благодаря ти, че се отби!
    Сеси, Миро, Анели ,Сиси, благодаря и на вас,
    че споделихте мнението си.
    Подполковник, без малко да не ви удостоя с чест
    В нивата може да се крият непознати гадинки, май ми е доста по - лесно да се разхождам по познатата алея ( но и тя е дълга, дълга...)
  • Понякога се налага,да спрем,да се замислим,и да си зададем въпроса.....струва ли си?
    Поздравления,Джу!
  • Продължавай да пишеш, Жанет! Животът ни предлага толкова много сюжети! Поздрави!
  • Аз критика няма да напиша, а за сюжета... ти знаеш, каквото е трябвало съм ти казала. Прегръщам те!
  • Тъжно и истинно!
    Щом си решила да пробваш и с проза, дерзай!
    Поздрав, Жани!!!
  • Таня, Ирен, Джейни,
    в думите и на трите ви открих по нещичко,
    от което имах нужда.
    Колкото и банално да звучи, благодаря ви най-сърдечно!
  • Едва ли аз съм човекът, който ще критикува, Жанет.
    Животът е изкуство, и тези които съумеят, да изрисуват от сълзата цвете, а от болката музика, те знаят цената на щастието!
    Колко струва щастието ли? Колкото една добра дума, колкото ласка на любим, усмивката на дете...а това не се купува! Знаеш ли, че дори и здраве човек може да си купи, ако има пари за лечение, разбира се на болести, които се лекуват, но семейство не може да си купи никой, то се създава с много компромиси и любов, но ако любовта я няма, вече и семейството го няма.
    Аз се радвам, че прочетох разказа ти, чаках го няколко дни, и си мислех, дано не се откажеш! Това е първия ти разказ, и аз те поздравявам за него!
    Бих го продължила, ако позволиш! Зная, какво следва.
  • Жани, когато коментирам нещо което съм прочела тук, аз или изказвам своя позиция по темата, която е засегната или ръкопляскам. Не ми е работа да критикувам. Вероятно просто не бих коментирала текста, но ти молиш за това. Като текст за четене - не ме впечатли, за това трудно бих ръкопляскала, но ми стана тъжно за героинята. Тъжно, както би ми станало тъжно за всяка една жена, ако ми разкаже подобна история за себе си.И понеже казваш, че историята е истинска , то в тази истина има много болен човек - ревност и алкохол. И ако не мисли да потърси помощ и да се лекува, тази жена да се спасява колкото може по-бързо от там.Няма Любов има болест.
  • Тома, освен благодарност, не виждам какво друго да кажа. С усмивка,разбира се От това имах нужда
  • Да не помоли човек за мнение в този сайт. Винаги ще го получи, когато не е молил за него.

    С изключение на Запрян и Илко, останалите коментари носят нулева информация за твоя текст, което е трагично. Огромен минус за дамите в сайта, жалка история.

    Като първия прочел този текст, ще ти кажа следните неща:

    1. Темата е банална. Драмата е не съвсем разбираема, защото човек започва да се чуди дали героинята е малоумна, че седи при мъжа си, особено щом и тупаници поема. Разбира се, текстът е твърде кратък, така че не може в толкова думи да кажеш прекалено много.

    2. Както Илко отбеляза, като за разказ, имаш само описателен текст. Пряката реч може много да съживи прозата, не само като формат на самия текст, но и като изказ.

    3. Споменах изказ. Твоят изказ е като от женско списание за "истински трагични истории", по възможност да се чете с гласа на Наталия Симеонова. Но хубавата проза изпъква по един от следните два критерия: индивидуалност на изказа, или оригиналност на идеята. Понеже пишеш по супер тривиална тема, с оригиналност на идеята не можеш да изпъкнеш. Значи е хубаво да потърсиш оригиналност на изказа. Аз лично съм изградил моя по извадки от любими автори. Тоест те съветвам да четеш (а защо не и препрочиташ) автори, чийто изказ и стил на изразяване ти допада.

    В края на краищата, добро начало. И дано доброжелателките вземат да вденат най-после, че коментари от сорта на "прочетох на един дъх" са абсурдни за текст, който самият автор е определил като "първи крехък опит в прозата".

  • Много ти благодаря, Илко, за коментара.
    Имах нужда да разкажа тази история.
    Занапред ще имам в предвид съветите ти.
    Хубав ден
  • Много благодаря на всички,които се отбиха,прочетоха и коментираха.
    Заредихте ме със стимул и усмивки.
    Роси,Ваня,Зап,Ели,Феичке,Силви Р.,Елена,Милена,Иво,Ивон
    За съжаление историята е съвсем истинка
    Хубава вечер на всички!
  • Харесах! С поздрави сърдечни!
  • Продължавай - само така ще узнаеш дали те бива. Мисля, че си по-добра тук, отколкото в поезията, Джуди - прозата ти дава пространство, размах. Но и тук е дълбоко, дълбоко, опасно дълбоко. Успех ти желая.
  • Здравей!За съжаление има такива жени!Голямата им доброта,мекушавост и сляпа надежда ги превръща в живи мъртъвци!Поздравявам те за темата!
  • Любовта им се луташе между нощта и деня и търсеше стария уютен дом.

    !!!*
  • Привет, Жанет! Можеш
  • Понякога любовта се смесва със собственическото чувство, тъй разпространено сред балканските мъже! Питам се колко може да издържи героинята?....
  • Прочетох на един дъх! Хареса ми много! Поздрав сърдечен мила! ♥♥♥ И аз ще чакам още...
  • Тука не е прието да се критикуваме , и без друго няма да се препитаваме с писане!Всичко е без пари...няма и критика.Професионалните критици, едни отдавна умряха, другите смениха табелата.Но аз ще бъда ако не критичен, то поне искрен.Добавяй и доказателства, иначе стои като теория.Ако вметнеш нещо съвсем реално, то и разказа става по-истински.Ще ти дам един пример с ревнивец.С двойката бяхме състуденти...той, беше толкова дръпнат че му викахме Менгемето(т.е. много се стяга за нищо). Та въпросния беше и театрал в някаква група ,правехме си майтап, че играе ролята на менгеме.Оказа се ужасен ревнивец.Жена му ни разказа случай, когато тя гледала някакъв плакат за театър и между нея и плаката минал един мъж.И тогава нашият така се разлютил ,че тя гледала мъжа.Уморих се от толкова дълъг коментар.Само да не е по-голям по размер от разказа...Поздрав,приятелко!
  • Настръхнах! Много истински и за жалост познат текст " самият живот". Да, нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Усетих! Поздрави, мила и успех за нови творби! Ще чакам!
  • "В ревността има повече самолюбие, отколкото любов." - Ларошфуко
    "Ревността е само глупаво дете на гордостта или болест на безумец."-
    Бомарше
    "Ревността е порок на ограничения ум." - Бентам
    Разказът ти изцяло потвърждава горните мисли на мъдри хора.
    Първият ти прозаичен опит ми допадна. Дерзай и в тази област! Поздрави, Жани!
Предложения
: ??:??