15.05.2012 г., 13:17 ч.

Нещата от живота 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
3.8 / 4
681 0 3

Пролетта показа хладната си страна.

Вятърът прогонваше хората от парка и само единици продължаваха разходките, въпреки него. Набраздяваше вечната река с равномерни вълни, чийто шепот се сливаше с откъслечните фрази на минувачите.

Младеж, паднал на колене, разиграваше любовни сцени пред аплодиращата го любима, а в далечината двойка се държеше за ръце.

Идилия, нали?

Може би е време да пуснем The Loner на безсмъртния Gary Moore?

© Милен Милотинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Когато мисля за смъртта и за Нищото изпитвам едно и също - особено чувство за страх - суеверно и свр...
  • След като Станислав най-позорно ме изостави с думите, че съм била силно момиче и ще го изчакам някак...
  • Британският премиер Борис Джонсън кроеше таен, пъклен план, да узурпира британската корона. Първо ще...

Още произведения »