Пролетта показа хладната си страна.
Вятърът прогонваше хората от парка и само единици продължаваха разходките, въпреки него. Набраздяваше вечната река с равномерни вълни, чийто шепот се сливаше с откъслечните фрази на минувачите.
Младеж, паднал на колене, разиграваше любовни сцени пред аплодиращата го любима, а в далечината двойка се държеше за ръце.
Идилия, нали?
Може би е време да пуснем The Loner на безсмъртния Gary Moore?
© Милен Милотинов All rights reserved.
perperikon
Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...
esenna
– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...
Greg
Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...
written-springs
Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...
Boyan
Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...
Katriona
Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
