Нещо
598
0
0
Тук съм. Отново. Обичам те. Море. Моята любов. Потапям се. Нося се към безкрая. Всичко изглежда красиво. Всички сме родени красиви, всички сме капки от морето. Срещам риба тя ми се усмихва, върти опашка и аз се усмихвам, питам я как се казва, а тя казва, че е забравила, че е море, че е риба и има много сестри. После отплува. Останах само с вълните, а те казват да им се доверя. Слушам ги. Отпускам се по гръб и сякаш хиляди морски ръце ме носят към брега. Ето те. Пясък. Любов. Солени целувки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Снежана Коева Всички права запазени
