Неслучайно
1 мин за четене
Беше преди 3 месеца, когато те видях за първи път. Срещнах погледа ти и ти ми се усмихна. Никога няма да забравя тази твоя първа усмивка, усмивка за мен. Няколко дни по-късно се запознахме и... нещо се случи. Не бях се чувствала така преди. Блокирах... изтръпнах... все едно, че времето спря... И ти се почувства така. Усетих го. После минаха дни... дълги дни. И ето, че ти ми се обади с покана за среща. Аз, естествено, приех веднага. Без капка колебание. Отидохме на разходка. А първата ни целувка. Точно под онова дъбово дърво, под което си бях пожелала да целуна момчето, което винаги ще обичам. Да... Все още ходим на онова място и все още ме целуваш под онова дърво. Последва втора среща, след нея трета... А онзи смс, който ти ми прати: "Ние с теб ходим, нали?". Помниш ли какво ти отговорих: "Ми да, май ходим". И това е само началото. А именния ми ден. Когато ми подари онзи голям плюшен розов заек. Най-хубавият подарък, който някога съм получавала. А нашият залез... залезът, който толкова обичаме... на нашия хълм. Колко пъти сме го гледали. И аз самата не знам. А песента, която ми написа. Най-хубавата песен на света. Отново ми доказа колко ме обичаш...
Минаха 2 месеца, откакто съм с теб, а ми се струват като един миг... Не искам нашта приказка да свършва и съм сигурна, че тя никога няма да има своя край... Обичам те повече от всичко и винаги ще е така!!! {}
Минаха 2 месеца, откакто съм с теб, а ми се струват като един миг... Не искам нашта приказка да свършва и съм сигурна, че тя никога няма да има своя край... Обичам те повече от всичко и винаги ще е така!!! {}
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Тодорова Всички права запазени
