Несподелено...
Преди и аз не помня точно колко, но наистина много години, се влюбих.
Влюбих се така, както само един ученик в прогимназиалните класове може да се влюби.
Неистово, до обезумяване, истински и невъзвратимо.
Обект на това мое състояние беше съученичка, седяща на чина пред мен.
За която бях готов на всичко.
Да се бия до кръв.
Да правя неща, които до този момент не си бях и помислял, че мога да направя.
Да не спя нощем.
Да ходя като зомбиран, без да забелязвам ехидните подмятания и скрити погледи, хихикане и коментари на останалите ми съученици.
Бях толкова влюбен, с цялата чистота и младежки усещания на промяната настъпила в мен, че нищо на този свят не можеше да ме отклони от решението момичето да бъде мое и само мое, поне през следващите 50 години...
А съученичката си я биваше – според тогавашните ми представи за идеалната жена и спътник в живота. ...