Невъзможната любов!

 Всичко започна, когато те срещнах на онзи етаж в нашето училище. Да, помня го, принцесо, сякаш беше вчера. Тогава ти караше час на третия етаж, където и аз имам. Тогава общата ни приятелка ни бе запознала. И при нашето запознанство ти ми подаде своето нежно пръстче.
 С времето ти и аз станахме много добри приятели. Споделяхме си всичко, излизахме и се забавлявахме заедно, докато съдбата не реши да раздели нашите пътища! Ти се промени, но остана вярна на нашето приятелство, докато аз кривнах от пътя и започнах да правя глупости и да те пренебрегвам. Година по-късно ти и аз бяхме по чужди от всякога и за всичко това, вината беше само моя.
 Но нещата се промениха, когато заминах далеко от този град. Когато си бях на село, една лятна вечер, сърцето ми проговори с твоя глас:
- Приятелю, време е да научиш една малка истина! Едно момиче ми липсва, страшно много, твоята приятелка!
 И тогава при тези думи, образът ти ми излезе пред очите, сякаш наяве се бе появила. И когато се вгледах в твоите сини очи разбрах, че не мога без теб и че всъщност ти си моята истинска любов. И така, през цялото време докато бях там, на моето село, не спирах да мисля за тези сини очи и за всичкото време, което бяхме прекарали.
 След като се върнах в родния ми град, всичко бе друго. Защото когато те срещнах отново, ти бе все така красива и лъчезарна, но беше с друг. И когато те виждах с него, сърцето ми плачеше и се терзаеше за теб. Да, вярно с теб подновихме приятелството си, но ти никога не можа да разбереш какво си за мен. Когато той те нараняваше, ти тичаше да плачеш на моето рамо. Когато се скарахте, ти идваше при мен за утеха.
 И така, в продължение на 3 месеца след осъзнатата любов към теб, реших да се разкрия. Да ти разкажа какво чувствам и какво изпитвам към теб. Когато ти го казах, ти не ми повярва, защото си помисли, че се шегувам, както обикновено, но не беше това. Затова реших да ти докажа своята любов по всевъзможен начин. На Коледа ти подарих едно красиво мече, а към него беше първият ми стих, посветен изцяло на теб. След което започнах да ти пиша красиви романтични писма, в които ти разказвах за себе си и за моите чувства. Също така всеки път, когато напишех стих, първо ти го четях на теб, за да го одобриш, а след това го публикувах в този сайт. Така в продължение на 7 месеца аз ти показвах и доказвах своята любов, но ти не поддаде, а остана все така ледена към мен. И сега след тези 7 месеца ти и аз сме отново добри приятели, които знаят всичко един за друг. И след тези месеци ти си щастлива с другия, а аз плача сам сред нощното небе, търсейки причината къде сбърках.
Следва продължение...