29.03.2009 г., 15:15 ч.

Невъзможната любов 

  Проза » Разкази
1087 0 4
4 мин за четене

                                                     Невъзможната любов


Алено червената луна бе изгряла на небосвода и покриваше всичко с нежна, пурпурна светлина. Той стоеше на любимото им място, откъдето се виждаше целият град и я чакаше. Гледаше хилядите светлини пред него и бе потънал в мислите си, сякаш нищо не би могло да го откъсне от тях. Изведнъж усети топлина, която бавно го обгръщаше – тя бе тук. Сега умът му бе бистър, той изхвърли всички мисли и се отдаде на момента. Тя го бе прегърнала и отпуснала глава върху гърба му и слушаше ударите на сърцето му. Той се обърна и очите им се срещнаха, усети ръцете ú по лицето си и каза:
- Искам винаги да усещам топлината на ръцете ти и да виждам усмивката на лицето ти, както е сега.
Притисна я силно към себе си и потънаха в дълга целувка.
Бе втората година, откакто се познават, а вече бяха преминали през толкова много трудности, за които обикновен човек преминава за цял живот. Но поставен пред възможността да избира дали да е с нея или да предотврати предстоящите трудности за тях, изборът бе лесен – той бе влюбен. Не бе изпитвал това чувство от болезнено дълго време, откакто бе човек и бе загубил любимата си пред очите си. Тогава се закле, че няма да опита отново вкуса на любовта и болката след нея. Но точно, когато болката и самотата бяха превзели цялото му същество, се появи тя – жената, която не успя да нарани. Нещо трепна в него. Тя бе тази, която успя да го приеме, макар и не напълно такъв, какъвто е. Сега стояха в обятията си, влюбени повече от когато и да било, но със свити сърца, знаейки, че не могат да продължат така. Той бе вампир, а тя жената, чиито очи го спряха да утоли жаждата, която нарастваше в него и да отнеме така живота ú. Как да бъдат щастливи заедно, отдалечени толкова много от своите светове, как да избягат от това, което са и да се насладят на това, което неуморно гори в сърцата им.
Тя го погледна и отново каза думите, които толкова ú тежаха:
- Не мога да приема това, което си и което правиш, но не мога и да спра да те обичам и да искам да си близо до мен.
- Не мога да се променя, колкото и да жадувам за това и не искам да си мисля, че ще те видя как остаряваш и умираш, а аз отново ще остана сам в скръбта си по загубен любим човек.
- Направи го тогава, впий зъби в шията ми и ме направи като теб, така ще останем завинаги заедно.
- Не, не мога да го направя.
- Защо?
- Казвал съм ти го не веднъж. Не искам да те превърна в това, което най-много мразиш в мен. Не мога да ти причиня болката и страданието, което аз изпитвам през всичките тези дълги години, заради това, което съм.
- Тогава ме убий, не искам да те виждам как страдаш.
Тя се обърна отдръпна се от него обърна се с гръб и тихо заплака. Той се приближи и отново я прегърна.
- Как бих могъл да го направя? Няма да мога да понеса болката, не искам да изживея вечността с мисълта, че съм те загубил. По-скоро аз бих се самоубил, за да ме забравиш и да изживееш нормално живота си.
Сълзите в очите и ставаха все повече и тя се сгуши в прегръдките му търсейки утеха.
- Моля те, направи това, което искаше да направиш с мен първия път, когато се срещнахме. Нека заспя спокоен с всички хубави спомени, които преживяхме заедно.
- Ако го направя ще остана тук до теб завинаги.
Тя разбра какво би означавало това, но не можеше да понесе болката, която я изпълваше, когато го гледа как страда. Прегърна го колкото силно може и наведе главата му към шията си. Знаейки, че е това, което иска, той притисна зъбите си, които пробиха нежната ú кожа и кръвта потече, а с нея започна да изчезва животът, който бе толкова скъп за него. Постепенно започна да се отпуска и за това той я взе в ръцете си. Алено червената линия, която огряваше последната им вечер, почти бе залязла и отстъпваше мястото си на слънцето, с което идваше и новият ден. Тя бе вече твърде слаба, за да се движи и със сетен дъх му каза:
- Винаги ще те обичам, любими мой.
Той погледна безжизнените ú очи, а от неговите се спускаха кървави сълзи. Беше щастлив, нямаше да бъде дълго без нея и за първи път от много време щеше да види изгрева. Слънцето се показа над планините и ги посипа със светлина. Той я прегърна силно и след миг потънаха в пламъка на любовта.

© Радослав Янчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вече има толкова филми и книги, че попиташ ли някои за нещо ново тои ти казва прилича на това или на онова.Браво на хората които успяват да сътворят нещо наистина уникално което неможе да се сравни с нищо друго.Аз не съм профисионалист, пиша колкото мога в свободното си време.Може да взимам от тук от там идей но винаги се старая да не копирам нищо.Се пак от една идея до сътворяването на нещо се изминава път.Все пак смятам да си изкарвам прехраната с Автоматика а не с писане
  • Не "Здрач",по-скоро "Дракула"... има една реплика, която е взета абсолютно като цитат от него. Най-вероятно е станало случайно, но ако си гледал филма няма как да не ти направи впечатление. Става въпро за "Направи го тогава, впий зъби в шията ми и ме направи като теб, така ще останем завинаги заедно.
    - Не, не мога да го направя.
    - Защо?" ...и т.н.
  • Да съгласен съм че може да има общо със "Здрач' но вдъхновението ми изобщо не доиде от там а от аниме което гледах. И не виждам каде е преразказа тук на филма като там е по различно.
  • Хм...да и аз харесвам "Здрач" хубава интерпретация...жалко, че това е сайт за лично творчество, а не за преразкази...да де добре има и твои неща, но някак се губят на фона на цялото това плагиатство...пробвай пак с твоя идея или поне сложи inspirited by...
Предложения
: ??:??