Ася затвори последната страница на “Да пропуснеш Коледа”, постави книгата на нощното си шкафче и се уви като пашкул в дебелия юрган. Малката таванска стаичка поне от час се осветяваше от красивия полюлей заради ранно падналия мрак навън. През прозорчето на покрива можеха да се видят първите изгрели звезди и първите снежинки, решили да украсят в бяло града за празника. От няколко дни Ася се молеше за бяла Коледа, но сега, когато желанието ѝ беше на път да се изпълни, на нея ѝ беше все едно. Изолирала се по собствено желание, отдадена цял ден на четене на една от любимите си книги и гледане на филми, нищо наоколо не можеше да я впечатли. Искаше само да спи и да не чува веселбата от съседските къщи. Не искаше да мисли, че е на хиляди километри далеч от дома си и близките хора, не искаше да се самосъжалява, че ѝ се налага да прекара първата си Коледа надалеч и сама, не искаше да влиза в социалните мрежи и да гледа тъжно празнични трапези и усмихнати лица. Реши когато огладнее да слезе в ку ...