8.08.2021 г., 9:19 ч.

Несбъднати мечти 

  Проза » Разкази, Други
601 1 8
7 мин за четене
Най-накрая и аз се обзаведох с дядо,. дядо ама огромен като мечка, само дето не ръмжеше...а гледаше кротко,.. замечтан някъде...
Много рядко ходехме на гости при него, живееше в някакво село, както мама казваше, забравено от бога и от управниците...Селото уж близо до областен град, но не беше оживено, .. диво в моите очи
колкото и рядко да ходехме там и не като другите деца цяло лято да съм при баба и дядо, а за 2 - 3 дни
най-много...Помнех само, че пътят свършвате там, а не минавайки да се отбиеш, а трябва специално да тръгнеш и идеш там...
Та дядо-мечок живееше там, сам в това село, след като баба е починала,.... живееше в негов си измислен свят, без да пречи на някого, или да се обажда на родителите ми, колко е зле, колко е самотен,.. кръвно,.. захарно,.. солено,
нямаше такива неща...
Само мама постоянно му мъмреше по мобилния
- Тате, идвай тука,.. има къде да живееш при нас, къща голяма...какво си се затворил в това село,.. не си вече млад...
Знам само, че дядо-мечок преди да се пе ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Petar stoyanov Всички права запазени

Предложения
: ??:??