Никога не е късно
НИКОГА НЕ Е КЪСНО
- Дядо Денчо, ти тук ли живееш?
Като чу познат глас, дядото излезе от летаргията си. Повдигна глава, вгледа се внимателно в лицето на младежа който го заговори и като се усмихна, попита:
- А, ти ли си? Къде се загуби, откога не сме се виждали?
Младият човек седна при него на пейката.
- Как си ти, какво правиш?
- Нали виждаш, дремя тук в самотия. Мене ме остави ти, ами разкажи нещо за себе си.
- Аз завърших консерваторията, специалност кларнет. Учих при професор Петко Радев. Сега свиря в оркестъра. Връщам се от репетиция.
- Много се радвам, че си успял. Упорито момче излезе.
- Така е. Дължа го на онзи твой разказ, за цигуларчето. Помниш ли го?
- Как няма да го помня? Всички разкази, които съм написал, са ми като деца. А човек никога не може да забрави децата си. И как стана така, че моята измислена история, толкова ти повлия?
- Може и да е измислена, но за мен си остава истинска. Майсторски си я написал. Взех пример от упоритостта на момчето, което, въпреки всички трудности, стана музикант. По неговия пример се залових здраво с кларнета. Приеха ме в консерваторията и после всичко потръгна. А ти пишеш ли още разкази?
- Не. Нямам сили за такава работа.
- А, не бива да спираш...
- Стар съм вече много.
- Днес ако си стар, утре ще си още по-стар. Не бива да се губи време. Старият човек може да работи по-добре от младия. Събрал е повече опит, преживял е повече и има какво да разкаже. Затова, хващай химикалката. Ще ми позволиш ли да ти изсвиря една мелодия от твоята младост.
- Посвири ми, много ще ми е драго да те послушам.
Младежът извади кларнета от калъфа и засвири. Мелодията се понесе над тихата уличка. Дядо Денчо се оживи, в очите му блесна влагата на радостта. Когато младежът спря да свири, старият човек му благодари за прекрасното изпълнение и отиде да го изпрати до портата.
В късния следобеден час, аз с изненада чух през отворения прозорец на стаята на стареца до мен да долитат ударите на пишещата му машина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Хаджидимитров Всички права запазени
