НИКОГА НЕ Е КЪСНО

          - Дядо Денчо, ти тук ли живееш?

          Като чу познат глас, дядото излезе от летаргията си. Повдигна глава, вгледа се внимателно в лицето на младежа който го заговори и като се усмихна, попита:

         -  А, ти ли си? Къде се загуби, откога не сме се виждали?

         Младият човек седна при него на пейката.

         -  Как си ти, какво правиш?

        -  Нали виждаш, дремя тук в самотия. Мене ме остави ти, ами разкажи нещо за себе си.

          -  Аз завърших консерваторията, специалност кларнет. Учих при професор Петко Радев. Сега свиря в оркестъра. Връщам се от репетиция.

          - Много се радвам, че си успял. Упорито момче излезе.

          - Така е. Дължа го на онзи твой разказ, за цигуларчето. Помниш ли го?

          -  Как няма да го помня? Всички разкази, които съм написал, са ми като деца. А човек никога не може да забрави децата си. И как стана така, че моята измислена история, толкова ти повлия?

           -  Може и да е измислена, но за мен си остава истинска. Майсторски си я написал. Взех пример от упоритостта на момчето, което, въпреки всички трудности, стана музикант. По неговия пример се залових здраво с кларнета. Приеха ме в консерваторията и после всичко потръгна. А ти пишеш ли още разкази?

           -  Не. Нямам сили за такава работа.

          -  А, не бива да спираш...

          -  Стар съм вече много.

          - Днес ако си стар, утре ще си още по-стар. Не бива да се губи време. Старият човек може да работи по-добре от младия. Събрал е повече опит, преживял е повече и има какво да разкаже. Затова, хващай химикалката. Ще ми позволиш ли да ти изсвиря една мелодия от твоята младост.

          - Посвири ми, много ще ми е драго да те послушам.

          Младежът извади кларнета от калъфа и засвири. Мелодията се понесе над тихата уличка. Дядо Денчо се оживи, в очите му блесна влагата на радостта. Когато младежът спря да свири, старият човек му благодари за прекрасното изпълнение и отиде да го изпрати до портата.

          В късния следобеден час, аз с изненада чух през отворения прозорец на стаята на стареца до мен да долитат ударите на пишещата му машина.