Нима самоубийството не е просто плах опит да се упражни контрол над живота и смъртта? „Хей, вижте ме, готов съм точно сега! Сега е моментът според мен. Не искам утре или пък вдругиден!” Но според общовалидните правила това просто е грешно. „Не може така, това е грях!” - чух строг глас някъде от високо, който ме смаза като мравка и с наведена глава опитах да се скрия някъде. Но защо все пак не можем да вземаме решенията сами? Нима това не означава, че и целият ни живот се контролира от друг и отдавна е предначертан? Клише: „Живей си живота!” Да, ама как да си го изживея с удоволствие, като предварително е ясно какво ще ми се случи? И най-тъпото е, че само ти не знаеш сценария. Знае го Бог, врачката от съседния блок, дето гледа на карти Таро, раздърпаната циганка, която клечи върху разпокъсан картон от пералня на тротоара на улица „Последна надежда”, знаят го мазните и нагли политици, всичките ти съседи, но не и ти самият. Невежата, който тайно се надява, че може да промени нещо. „И на т ...