Наближаваше полунощ! Повечето нормални хора отдавна бяха си легнали, но не и той. Отдавна не се причисляваше към графата с нормални. За него вечерта тепърва започваше, тепърва идваше любимото му време от денонощието, в което можеше да се усамоти, без да бъде притесняван от никой, без никакъв страничен шум, който да го дразни. Обичаше това време, защото то беше единственото му останало насаме със себе си. Тогава можеше да изпадне в така очакваното летаргично състояние граничещо почти с транс. Самият той го наричаше „нирвана”, това състояние известно още като просветление или пробуждане, край на страданието и най-висше щастие. Освобождаване от цикличното страдание, присъщо на обусловеното съществувание. Нирваната трудно може да се обясни с думи, но може да се преживее вследствие на интензивна работа с ума. Точно това правеше той, медитираше, използвайки пълния капацитет на мозъка си, опитваше се да се отърве от всички ненужни мисли свързани с ежедневния му живот, защото те бяха израз на ...