16.08.2019 г., 0:41 ч.

 Нишката на живота 

  Проза » Повести и романи
762 1 9
Произведение от няколко части
14 мин за четене
Болка. От онази, заради която ти се иска вече да си умрял, само и само да спре да те боли. Тя може да те събуди от сън и да те кара да виеш свит на кълбо. Болката забиваше игли в мозъка на Зита и й пречеше да мисли за каквото и да е друго. Имаше чувството, че някой е налял в гърдите й разтопен метал или катран, който в момента пътуваше по цялото й тяло и изгаряше всичко по пътя си. От устата й излезе нещо подобно на скимтене. Тихо и много жално. Както плаче болно коте, което знае, че няма кой да го нахрани или стопли. Защо й се случваше това? Какво всъщност се случваше?
Някъде около нея прозвуча смях. Звънък мъжки смях. После се чу кашлица. Като на някой много сериозно болен.
- Животът боли, красавице! – отбеляза развеселено нечий глас.
Кой беше това и какво искаше от нея? Зита никога не беше разбирала как някой може да се радва на чуждото нещастие. Какво беше станало с нея? Навсякъде я болеше. Или пък не. По-скоро не можеше да каже къде точно я боли. Искаше това да спре, без значение ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Бистра Стоименова Всички права запазени

Тя най-после беше разбрала. Енергията, която непрестанно се вълнуваше в нейната сърцевина бе изпълнена с картините на изпитанието. „Това беше той! Той?!”- крещеше всичко в нея. Даника трепереше, затворена в покоите му. „ Да, това беше Натаниелл!” – повтаряше си тя. Знаеше, че е той. Целият поток от ...
  792  13 
Предложения
: ??:??