14 мин за четене
Болка. От онази, заради която ти се иска вече да си умрял, само и само да спре да те боли. Тя може да те събуди от сън и да те кара да виеш свит на кълбо. Болката забиваше игли в мозъка на Зита и й пречеше да мисли за каквото и да е друго. Имаше чувството, че някой е налял в гърдите й разтопен метал или катран, който в момента пътуваше по цялото й тяло и изгаряше всичко по пътя си. От устата й излезе нещо подобно на скимтене. Тихо и много жално. Както плаче болно коте, което знае, че няма кой да го нахрани или стопли. Защо й се случваше това? Какво всъщност се случваше?
Някъде около нея прозвуча смях. Звънък мъжки смях. После се чу кашлица. Като на някой много сериозно болен.
- Животът боли, красавице! – отбеляза развеселено нечий глас.
Кой беше това и какво искаше от нея? Зита никога не беше разбирала как някой може да се радва на чуждото нещастие. Какво беше станало с нея? Навсякъде я болеше. Или пък не. По-скоро не можеше да каже къде точно я боли. Искаше това да спре, без значение ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация