27.05.2023 г., 22:18 ч.

Нищо не е вечно 

  Проза » Разкази
626 7 10
2 мин за четене

Животът ни е твърде кратък, за да разберем, че Вечността не съществува.

                                                                                                   

 

Имало едно време един дърводелец. Никой  никога не го бил виждал да се ядосва или да тъгува. Той знаел, че всичко е преходно и не заслужава неговото внимание.

Когато бил малко момче постоянно ставал свидетел на лошото пиянство на баща си. Мъжът  често биел съпругата си, а момчето я утешавало с думите:

-          Майко, не плачи. Нищо не е вечно.

-          Какво искаш да кажеш? Да не желаеш смъртта на баща си? – отговаряла през сълзи жената.

-          Ще видиш.  Един ден татко ще спре да те бие.

И наистина така станало. Една вечер прекалено пиян бащата залитнал и паднал в близката река. Никой не го чул, не му се притекъл на помощ и той се удавил.

Когато бил ученик в селското училище  работела строга преподавателка. Крещяла на учениците, биела ги по ръцете ако не слушат. Децата се страхували от нея, а някои дори я мразели.

-          Не й обръщайте внимание. Нищо не е вечно. – съветвало момчето своите съученици.

И наистина така станало. След време  тя  напуснала училището.  Омъжила се и отишла да живее при своя съпруг в града.

Когато момчето пораснало станало дърводелец и сключило брак със  скромно  момиче . Изминало време и му се родили две деца. Жена му обаче го напуснала с думите:

-          Тръгвам си  Имам си любим и ще живея с него .

-          Добре, както искаш, но искам да те предупредя. Нищо не е вечно.

-          Това не е вярно! Ние се обичаме, а ти ни завиждаш. – отговорила троснато невярната съпруга.

И наистина станало така. След известно време нейният любим я изоставил заради млада девойка.

Когато бил на смъртния си одър дърводелецът гледал с гордост трудолюбивите си синове.

-          Не плачете за мен. Нищо не е вечно. Един ден ще се срещнем на оня свят.

-          Да, знаем татко. Цял живот ни си го повтарял, но какво значение има ? Нашия живот може да е кратък, но за нас той побира цялата вечност.

Възрастният  мъж замълчал, защото не знаел как да ги успокои. Всеки живеел в своя свят и в своята вечност. Осъзнал, че синовете му били умни. А кой може да утеши умния?

 

 

 

 

 

 

 

© Катя Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вярно е, Наде. Или ни мъчи душата или разума и накрая почваме да философстваме.
  • Сами сме си и болката, и лекарството.
  • И аз нямам отговор на този въпрос и затова си остава висящ. Приемам всякакви предложения.
    Благодаря ти, Пешо!
  • Много точно, ''' А кой може да утеши умния... ''. Хареса ми
  • Благодаря ви, Ина, Таня, Пепи, Стойчо и Лина! Казано честно не очаквах, че ще се хареса. Понякога стоя и мисля, а понякога не стоя, а пиша. Интересувам се от астрономия и това ми промени доста начина на мислене и възприемане на света около мен. Толкова много неща не знаем, толкова сме мънички и незначителни, планетата ни също..Животът ни е само една въздишка.
    Поздрави на всички !
    Може би Ина е права. Само глупакът има отговори за всичко.
  • Отново чудесна приказка. Поздравления!
  • Дори глупостта не е вечна, колкото и да се старае.
    Поздравления, Катя!
  • Много ми хареса!
  • Вярно е, нищо не е вечно...
  • - Глупавият! ..а и нищо не е вечно, нали...
Предложения
: ??:??