Нищо не е вечно
Животът ни е твърде кратък, за да разберем, че Вечността не съществува.
Имало едно време един дърводелец. Никой никога не го бил виждал да се ядосва или да тъгува. Той знаел, че всичко е преходно и не заслужава неговото внимание.
Когато бил малко момче постоянно ставал свидетел на лошото пиянство на баща си. Мъжът често биел съпругата си, а момчето я утешавало с думите:
- Майко, не плачи. Нищо не е вечно.
- Какво искаш да кажеш? Да не желаеш смъртта на баща си? – отговаряла през сълзи жената.
- Ще видиш. Един ден татко ще спре да те бие.
И наистина така станало. Една вечер прекалено пиян бащата залитнал и паднал в близката река. Никой не го чул, не му се притекъл на помощ и той се удавил.
Когато бил ученик в селското училище работела строга преподавателка. Крещяла на учениците, биела ги по ръцете ако не слушат. Децата се страхували от нея, а някои дори я мразели.
- Не й обръщайте внимание. Нищо не е вечно. – съветвало момчето своите съученици.
И наистина така станало. След време тя напуснала училището. Омъжила се и отишла да живее при своя съпруг в града.
Когато момчето пораснало станало дърводелец и сключило брак със скромно момиче . Изминало време и му се родили две деца. Жена му обаче го напуснала с думите:
- Тръгвам си Имам си любим и ще живея с него .
- Добре, както искаш, но искам да те предупредя. Нищо не е вечно.
- Това не е вярно! Ние се обичаме, а ти ни завиждаш. – отговорила троснато невярната съпруга.
И наистина станало така. След известно време нейният любим я изоставил заради млада девойка.
Когато бил на смъртния си одър дърводелецът гледал с гордост трудолюбивите си синове.
- Не плачете за мен. Нищо не е вечно. Един ден ще се срещнем на оня свят.
- Да, знаем татко. Цял живот ни си го повтарял, но какво значение има ? Нашия живот може да е кратък, но за нас той побира цялата вечност.
Възрастният мъж замълчал, защото не знаел как да ги успокои. Всеки живеел в своя свят и в своята вечност. Осъзнал, че синовете му били умни. А кой може да утеши умния?
© Катя Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Вярно е, Наде. Или ни мъчи душата или разума и накрая почваме да философстваме.
-
Сами сме си и болката, и лекарството.
-
И аз нямам отговор на този въпрос и затова си остава висящ. Приемам всякакви предложения.
Благодаря ти, Пешо! -
Много точно, ''' А кой може да утеши умния... ''. Хареса ми
-
Благодаря ви, Ина, Таня, Пепи, Стойчо и Лина! Казано честно не очаквах, че ще се хареса. Понякога стоя и мисля, а понякога не стоя, а пиша. Интересувам се от астрономия и това ми промени доста начина на мислене и възприемане на света около мен. Толкова много неща не знаем, толкова сме мънички и незначителни, планетата ни също..Животът ни е само една въздишка.
Поздрави на всички !
Може би Ина е права. Само глупакът има отговори за всичко. -
Отново чудесна приказка. Поздравления!
-
Дори глупостта не е вечна, колкото и да се старае.
Поздравления, Катя! -
Много ми хареса!
-
Вярно е, нищо не е вечно...
-
- Глупавият! ..а и нищо не е вечно, нали...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
