12.03.2019 г., 15:37

Нищо не се е променило

1.2K 4 4
2 мин за четене

Споделено - бръмбарите в главата ми.

 

Да се срещнем отново, на неутрално място, сега, скоро, през май!

Нежно ще докосвам нежната ти кожа, с нежност ще разпалвам страстта ти, устните ми ще те галят, като дъх след песен.

Танц и тишина, и онова усещане за споделеност.

Ритъмът ме отнася далече, далече.. времето се слива в нас  и се галим, целувам ръцете които ме галят, транс.. и минутите са останали без дъх, като завръщане да се любим, отдадени и завърнали се.
Кажи ми нещо нежно, нещо мило, нещо ми кажи...
Двама души, мъж и жена, се запознават случайно, както ние двамата с тебе. Двама – ние или те! Спомени.

Нощта, когато бяхме или ще бъдем отново...
Отворила съм вратата, загасила съм светлината, прошепвам  -  ела, пристъпи да те видя, искам да те поведа натам или на накъде. Свали тези уморени дрехи, искам да те гледам с онези младежки очи, с които си ме запомнил. Очите ми те докосват  с мълчание.

Докосни лицето ми и след това ме стискай силно. Ръцете ми са отмалели от желание, притисната в теб усещам желание, тялото ти ме докосва със мълчание.

Търсят те ръцете ми, докосвам и възбуждам любимото тяло, обхождам с дъха си всички онези любими места, погалвам желанието ти с пръсти и  го подарявам на устните си, отново и отново, не спирам.. целувам топлината на устата ти и бавно се спускам надолу и все по-надолу, засмуквам те и отново те галя.. погледа ми е в тебе отправен, обяснение няма, само едни блеснали очи, които са моите.
Ръцете ти ме възбуждат, проправят път към влагата в мен, горещо е, толкова съм гореща и в очакване. Отворила съм широко бедрата си, искам да те усетя как проникваш в мен, бавно, много бавно и още по-бавно излизаш, и отново проникване и топлина, ураган от желание, ритъм в наслада, лава от чувства, стон и викове, след това стенание  в забавен, мълчан ритъм. Ритъмът ме унася, издига ме на вълните на насладата, искам да ме гледаш, красиво е!

Съзнанието безпаметно, душите ни стенат, дълбоки и все по-бързи движения на танцуващите тела -  малките лакирани пръстчета на краката ми са високо, високо - толкова е възбуждащо,  цялата съм в огън от мислите си!

После ще те възседна и ще те любя отново, подпряла ръцете си ще стена; и оново ще лежиш под мен по гръб и  аз ще легна по гръб върху тебе – ще те обгръщам с влажна нежност, докато издържа, или ти се предадеш под ласките ми.

В нощ като тази, на желания, на преоткриване, питам те, любов моя, къде искаш да те целуна нежно, много нежно?

Когато съм изцедила и последната капка мъжка сила, задъхана ще ти говоря, ще ти разкажа, как съм живяла без тебе!
Миналата събота си купих рокля с цвят на ванилия, много нежна, ефирна.. Видях я на витрината, бях привлечена, облякох я в пробната, а от огледалото ме гледаха онези очи на мечтание..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Mary Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Стойчо! Обожавам еротиката, при мен така се получава - или тъжни стихотворни редове, или еротични състояния на духа, описани под някаква форма. Все едно се потапям до дъното и след това изплувам, обикновено водата е топла, но понякога е ледено студена Не бях сигурна дали искам да публикувам написаното, имах нужда от страничен прочит и цензура Поздрави от мен и благодаря.
  • Звучи като един недосънуван сън, една фантазия от минало и настояще...
    Много чувствено и образно, близо до реалното усещане!
    Красива картина от едно интимно преживяване,нарисувана със слово което прелива от еротика...
    Поздравления, Мариана!
  • Благодаря, Яна! В забързаното ежедневие, след шума на деня, преди ноща, привечер - капка нежност!
  • Рядко се среща толкова фино поднесена еротика, с щипка дълбок психологизъм, с парченце нежност, с талант да разкажеш за едно друго, по-чупливо измерение на човешките усещания,... и затова пък така красиво, така желано... Ще се връщам и ще чета отново и отново, защото си сътворила нещо прелестно. Адмирации!

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...