Влизам в кол- центъра.

Около първия кол се е овъртяла сластна операторка от Русе, приема повиквания и си върти шайбата наляво- надясно. На съседния  мулатка от Ахелой така се е усукала около оръдието си на труд, че  прилича на логото на аптека. Поръчвам й два блистера възбуда, пъхвам 20 лева под гишето й, и получавам бонус - разказ за трудното й детство, и че парите й трябвали, за да следва западнонилска семиотика, иначе тя не била такава. Пожелавам й успех и се прехвърлям на следваща телефонистка, защото тази тръгва да ми разказва какви гъгрици се въдели в рутера на съквартирантката й. Следващата се оказва синеока прелъстителка, с гъгрици по рутера - явно е въпросната съквартирантка. Повече колове няма - това е малка централа. Излизам навън, запалвам цигара и ненадейно мобилният звъни. Вдигам.
- Ах, ти, малък, непослуиен потребителю, защо не ме набра? Защо подмина дуплекса ми, не видя ли колко импулса съм готова да ти дам?!? Аз съм много гореща линия, ела при мен, и ще се почувстваш като русенско варено!
Сещам се, че това е русенката от първи кол.. Затварям неучтиво - веднъж от едни такива русенски импулси получих спам по интимното окабеляване. Хвърлям недопушената цигара и тръгвам  към дюнерджийницата. Там смятам да сменя абонаментния план с касиерката - като я гледам каква е газела, нямам нищо против да ми пръсне и дисплея, и панела.