През тъжните ти очи виждам света си. И знам, че се върти. Надявам се скоро да се върнеш. Там, при мечтите на моята загубена невинност. Далече по брега, да простираш мелодия без ритъм и текст.

През тъжните му очи виждаше света си. Красив и самотен. Защото снимките вече не утешаваха, а само навяваха полъха на самота. Защото вече не бяха останали момчета за обичане. И филми за гледане. И кърпички за бърсане.

През тъжните си очи те виждах такъв. Истински и виртуален. Толкова свикнала с постоянството да те обичам от монитор. И спрях да те чувствам. Защото вече има друг. По-идеален.

За последен път включвам и спирам на пауза. Да си припомня как се обича наистина.