- Коя си ти, малко момиче? - попита я Големият Лош Вълк.
- Аз съм Червената шапчица - отговори на въпроса му тя.
- Къде отиваш, Червена шапчице? - отново пита той.
- Да занеса тази кошница с лакомства на баба ми, която живее на другия край на гората - каза тя.
- Внимавай - предупреди я вълкът - защото гората може да бъде опасно място, особено за малки момиченца, като теб.
- ОК, няма проблем - махна с ръка Червената шапчица и тръгна по заобиколната пътека към къщата на баба си.
Големият Лош Вълк гледа след нея, докато се скри от погледа му, а после се затича по кратката пътека, но още не изминал и десетина крачки пътят му бе препречен от друг вълк, който го гледаше много лошо:
- Значи ти си онзи?! - възкликна Но Щен Вълк, като все едно изплю последната дума.
- Чакай... - опита да се защити другият вълк, но безуспешно, защото в този момент Но му налетя.
- Ох - изохка малко по-късно Големият Лош Вълк, загледан в отдалечаващата се опашка на Но Щен Вълк и докосвайки внимателно с лапа подутината под лявото си око, изохка още веднъж с думите - Критици! Нищо не разбират от театрално изкуство!