Няма значение в колко часа залязва слънцето, ни разумът, защото той може да остане буден (и обикновено остава, макар да се заблуждаваме в обратното), но той – разумът, може да бъде гълъбче бяло, кацнало високо, високо на улея на сетивното, с разрошена от топъл вятър перушина, сладко напявайки с плътен глас, гълъбче бяло, а не скептичният дявол, небрежно нахлузил марково сако, със самоуверена походка и поведение, циничен и тъжен, ироничен, почти откровен, след тонове смазващи истини, обърнал няколко чашки лъжи, но по-трезвен от винаги. Не, не е необходимо този голям брат на кожата да заспи. Дори не винаги се превръща в гълъбчето, но изглежда му харесва. Част от шегите му е. Няма значение в колко часа залязва слънцето, дългата страстна нощ е лош астроном. Звездички посред бял ден има. Метеори целят по ушите като изстреляни оризови зрънца през тръбичка от палаво дете. Има музика, разбира се. Ухание на упадък и цветя. Незрели прояви на зрели хора и усещане за назряване на нещо непознато ка ...