Нощ в чуждия град - 4.

11,00 – 15,00 часа

Звънвам на вратата на комшийката. Давам й ключа, помолвам я пак да отдели малко време за котака. Тя си знае къде му е храната, как да почиства тоалетната му, помни, че водата се сменя…

Колата ме чака пред входа. Микробус с нормални номера и цвят, седемместен, удобен. Вътре са Здравчев, Василев, Каменов, както и двама полицаи – цивилни. Единия го познавам – Милчев. Другият се представя като Хинов…

Здравчев пръв сяда зад кормилото. Три часа път за добър шофьор като него са разходка и аз зная, че няма да отстъпи мястото си до целта…

Само че след половин час му казвам да спре. И го привиквам отзад, а на кормилото застъпва Милчев…

- Е, видяхте документите, имахте време за размисъл – обръщам се към групата – Мнения?

Настъпва неловка тишина и Здравчев пръв се обажда:

- Много наострени срещу … сина – Усещам, че щеше да каже „колегата“, но се сдържа – И съседите, и началниците му дори…

Забелязали сме го всички, но оставяме Здравчев. Все някой трябва да обобщи вижданията…

- Има нещо неприятно. Вратата на апартамента е желязна, изрично е отбелязано, че не е разбивана. Даже опит не е правен – ключалката е чиста, няма драскотина по нея и в нея. Кой е отворил?

Интересен и важен въпрос…

- Синът? Или е бил някой близък на семейството – пенсионери току-така не отварят на позвъняване…

- Ха! Те доверчиво мятат пари през балкони, та няма да отворят на представящ се за човек от полицията – казва Василев…

- Не биха – отсича Здравчев – Видя какво е казал синът им – веднъж се опитали да ги измамят и те веднага му се обадили. Значи хем са били психологически подготвени да не вярват всекиму, хем вече са имали опит и не биха се хванали…

Василев е принуден да признае, че има истина в мнението на Здравчев. Да, и старците са различни – не всеки се лови на баламски капанчета…

- Тогава? – пита Каменов – Близък някой ли е убиецът? Някой съсед?

Поглеждам го. Съсед… Кооперацията е с десет апартамента, отдолу магазини и гаражи. По два апартамента на площадка. Караджови са живеели в големия вляво, Витанов в двустайния до асансьора. Под убитите е семейство Ангелови… Ха, а защо няма показания от мъжа? Само Ангелова ли са разпитали? Вадя малкото тефтерче и отбелязвам: „Ангелов – разпит?“. На същия етаж са Шанкови. Два от апартаментите са празни – Гинкови и Мирови са в чужбина. Но… Някак си никой не прилича на възможен убиец…

- Защо са ги убили? – продължава Каменов…

Ами, ха де… Ако знаем защо… Случаят става лесен. Или поне – по-ясен…

- За пари? – вметва Василев.

- Апартаментът е целият преобърнат с главата надолу – припомням – Но колегите са сигурни – нищо съществено  не е откраднато. Останали са две доста ценни картини, малки пластики, пари в разтегаемия диван…

- Но синът е казал, че са изчезнали няколко хиляди лева, дето старците са пазели за зор-заман. Или за погребение – напомня Здравчев…

- Пари, които са били съвсем на явно място – в шкафа над телевизора. Пари, които и най-захлупеният крадец ще намери веднага – казва Василев – Имам усещането…

Замълчава, та се намесвам:

- Кажи, де…

- Мисля, че целта, все пак, е била убийството. А изтърбушването е станало, за да отвлече вниманието на следствието. Просто убиецът…

- Или убийците – дооформям версията…

- Да, или убийците са ровели целенасочено. Да създадат видим хаос, да подведат, че е действал крадец…

Каменов се размърдва:

- Аз… Аз отскоро съм тук, но помня, че всички ми обяснявахте – крадците не убиват…

- Убиват – мрачно казва Здравчев – Но само в краен случай. Какво трябва да е станало, та да е краен случай?

Ровя в папката.

-  Жената е задушена, мъжът е прободен с кама. Действано е бързо. Ако е един убиецът – трябва да е замахнал светкавично и веднага да е скочил върху жената. Да не помръдне в леглото. Даже да не извика. Това, впрочем, не го знаем – може да е викнала, но петък следобед, почти всички са на работа, кой да я чуе…

- Колегите предполагат, че убийците са най-малко трима… - напомня ми Здравчев…

- Казват… Но няма отпечатъци, няма следи, няма знак дали е бил един, двама или трима…

Мълчим…

- Не, не е бил един – убеден е Василев – Няма как… Просто няма как да се развърти така… И не забравяйте – жената е убита на леглото. Тоест – влязъл е много близък човек. Не е електротехник или инкасатор, близък е бил…Не е гостенин – иначе жената не би спяла по нощница следобеден сън…

Пак мълчим…

- И какво? – питам – Нямаме версии, нямаме факти, нямаме предположения поне…

- Аз имам – казва неочаквано Каменов – Да не изключваме сина им. Бил е на работа, но може да е ходил, все пак, при родителите си. Не трябва да се ограничаваме – само защото е колега…

То и ние си мислим това, но едни предубеждения… И усет…