Часът е късен. Около полунощ. По разкаляните от дъжда улици на града нямаше много движение. Колата се плъзгаше спокойно по мокрия асфалт. Моторът работеше равномерно и лекото хъркане на двигателя почти го унасяше. Той отвори прозореца с рязко движение и вътре нахлу хладен нощен въздух, мокър и подгизнал от прах, с едва доловим мирис на озон...

"Глупости... (усмихна се на себе си той), озонът не мирише...". Погледът му се плъзгаше бавно по улицата, покрай сградите и тъмните ъгли на пресечките. Тук-там проблясваха локви, потайно тъмни, разплискващи се от падащите в тях едри капки дъжд. Фаровете на патрулката им осветиха някаква задаваща се кола. После колата отмина заедно с отдалечаващия се шум на двигателя ù. Всичко изглеждаше спокойно. Обикновена скучна петъчна вечер. Дъждовна. А тази нощ дежурството им, поне засега, не даваше заявка за нищо необичайно. "Обаче... петък вечер е. Не се знае. И още е само полунощ...", помисли си той разсеяно. Погледна колегата си. Цигарата осветяваше, на кратки прекъсвания между дръпванията, разсеяната му скучаеща физиономия. По лицето му се плъзна лека усмивка: "Може би още го е яд, че той шофира тази вечер. Е, късметът му на Ези Тура го предаде. Обаче, нали каза, че е и  недоспал. Май още е кисел, заради скандала с жена си тази вечер, преди да застъпи в нощен патрул. Ще му мине, нищо му няма... Напоследък обаче все по-често са тези техни домашни скандали... Лошо. После може да го черпя кафе. Той обича горчиво кафе, силно. И ще поговорим. Но това после."

Двигателят работеше равномерно. Сега минават край парка. Малък парк в този квартал. Сравнително спокоен на почти всяко тяхно нощно дежурство. Редки срещи със залитащи или  вече паднали пияници. От време на време  засичаха и  някоя умишлено окъсняла, влюбена двойка, натискаща се като за последно, на някоя от окъртените пейки. И сега беше спокойно, макар дъждът да придаваше някакви леко зловещи отблясъци на мокрите алеи. Наоколо нямаше жива душа. Погледът му по навик обаче обходи пространството около малката площадка с няколкото пейки, полузакътана в група рехави храсти...  

Точно тогава... "Я, намали... Сякаш видях нещо.."  Докато изричаше това, фиксира все по-ясно два силуета, боричкащи се в полусенките на мястото, където малко след това храстите се сгъстяваха повече. "Спри!" просъска той и колегата му наби спирачките с отработен бърз рефлекс. За един миг само беше вече навън. Деляха го малко повече от 100-тина метра от мястото. Нищо работа за бивш спортист.  След още миг фенерчето му освети фигурите. Съзря млада жена с разпилени, мокри от дъжда коси, раздърпана и полуразсъблечена. Боричкаща се отчаяно с едрата мъжка фигура върху себе си, която я закриваше и вече поваляше. Почти не видя лицето ù. Грубата мъжка ръка беше затиснала устата ù заедно с повечето от него. Задавени, приглушените ù вопли се губеха в шепата на мъжа... Но белите ù бедра с разкъсаните парчета плат около тях приковаха погледа му. Гледката на другата жадна мъжка длан, която се опитваше да проникне между тях и да ги разтвори, с тихо свистене прелетя и се приземи на дъното на присвитите му от тъмнината и влагата очи.

Тогава с един скок той се озова зад мъжа, ловко хвана и изви назад ръката му, която напредваше бясно между бедрата ù. Изненадан в унеса и устрема си, мъжът се опита да реагира. Но преди да се обърне и другата му ръка, последва участта на първата. Чу се леко изпукване, но дали на кости...?  Сега нямаше време да се замисля...
С безпощадна точност събра в едно и двете му ръце в железен  захват. Осъзнал сякаш последния шанс на мига, мъжът буйно напрегна сили, за да се измъкне, и рязко изви тяло. Из въздуха премина неприятно напояващ облак, с остър мирис на алкохол и на превъзбудена до крясък кисела мъжка пот. Втори опит за рязко движение и миризмата се усети още по-осезаемо... Безуспешни усилия да се освободи и накрая съпротивата на очевидно нетрезвия мъж рухна. Срещнал масиран отпор на много по-мощна мускулатура, той усети затягане на желязната хватка и само след миг дочу щракване на белезниците. Отчайващият допир на хладния метал около китките му някак внезапно го омаломощи и той притихна.

"Лесно стана".  Усмихна на себе си. Усещаше се уверен и спокоен. Все пак малко адреналин за това дежурство, макар и банално предизвикан - нападение над жена от нощен пияница... Нищо особено. Но дали от това бе надигащият се адреналин в кръвта му? Или от все още врязаната в съзнанието му гледка на белите женски бедра с вдигнати и омотани над тях остатъци разкъсан плат... Потърси я с поглед.  Жената беше загубила равновесие и освободена от хищната прегръдка на нападателя, неволно беше паднала на земята. Замаяна в безсилието си и още в в стрес, тя се опитваше да събере парчетата съдрана материя, за да покрие...

Тогава той видя гърдите ù... Тялото на нападателя ги беше закривало до този момент. Сякаш още по-бели от спомена за бедрата ù, те изпъкваха в тъмнината със съвършенството на извивките си. Меките полусенки на оскъдната светлина очертаваха греховното великолепие на линиите.  Мокра, тъмна и попиляваща самообладанието му, перверзна до полуда, незащитената красотата на настръхналите ù зърна прободе слабините му. Малки капчици се стичаха между овалния разкош на двете съвършени полукълба и той усети как кръвта му се сгорещява... Проследи с очи изящните длани и пръсти, смутено и немощно опитващи се да покрият тази съблазън... Погледът му се плъзна нагоре, потърси, намери, тихо напипа и се прицели в очите ù. Не можа да индикира в сумрака цвета им... нямаше значение. Тя го гледаше стреснато... Очите на повалена сърна, замаяни от страх и широко отворени, запечатали ужаса и застинали в несъзнателно напрегнато очакване. Погледът му се върна надолу и отново напипа прекрасната гледка на две настръхнали бели гърди. И на две бедра, сякаш изрязани в сумрака като бяла фантазия, дълги, изящни, притиснати почти истерично едно в друго, те подканиха мисълта му да се запъти и по-нагоре... между тях. Усещаше вече как ударите на сърцето му са в безпорядък, безконтролни.... Как адреналинът му се качва стремително от гледката, насища със сладка отрова кръвта му... Подпалва кожата му и сякаш тънки струйки дим се издигат от нея, а после как неконтролируемо всичко наоколо замириса на възбуда...

"Спокойно. Можете ли да станете?"С изненада установи, че това е собственият му глас. Звучеше някак странно чужд и неуверен. Разтърси леко глава. Отпъди по-твърдо мислите си, задъхани от разплискващия се във вените му адреналин. Мисли-предвестници на надигаща се неочаквана похот. Предателска, осезаемо пробляснала като комета, изгорила до пепел спокойната му мъжка увереност.
Регистрира кимването на младата жена и подаде свободната си ръка. Тя я пое и се надигна колебливо, несигурно. Олюля се само за миг, но запази равновесие. Кимна му и наведе още стреснат и отчаян поглед към разголените си гърди и бедра. Беше доближена максимално до него в порива си да се изправи и той видя отблизо лицето ù. Устата му пресъхна, докато съзнанието му отчиташе и възприемаше на бавни  глътки красотата му. Тя усети погледа  с изпиващата му сила и наведе очи. Под ресниците на сведения им поглед проблесна странна смесица от притеснение и вълнение... "О, красива реакция... Ако не е ситуацията, бих фиксирал опит за кокетство... Дали надушва възбудата ми?...  Възможно е. Трябва да се овладея."  

Сега трябва да си свърша работата, помисли си той, в усилието си да събере обратно своята  разтичащата се, без контрол и управление, концентрация..." Обратно в патрулката. В участъка. Снемане на показания...  И цялата тази бюрокрация... Ще остави колегата си да оформя бумагите...Точно така..." Една мисъл мръсно и неустоимо съблазни всичките му останали размисли, а той усети отново изкушението на възбудата. "О, да! Ще поеме другата задача, докато колегата му се справя с бумащината. Ще изпрати дамата до дома ù, веднага след като снемат показанията. Все пак, няма нищо нередно някой да го направи след нападението. А кой би било по-уместно да е това, освен той самият? Точно така..."

Държеше ръката ù, а с другата си ръка в здрав захват пияния мъж. Тръгнаха бавно към патрулката. Усещаше как тялото на жената се подпираше леко на неговото. Но дали беше толкова неволно? И дали от умората и безсилието на преживяния шок, или... Допирът на местата, където на моменти усещаше топлината на голата ù плът, го подлудяваше... Мокрият въздух край нейната близост носеше заряда на женски топъл мирис и лек аромат на хубав парфюм... И още... на замайващия мирис на две бели женски бедра... След тях прехвърчаха искри от спомена за съвършената омая на две настръхнали, като мокри гълъбици гърди... Ахххх, как неудържимо би искал да ги приюти в силните си и горещи мъжки длани...  Да ги изсуши с жегата от допира на пресъхналите си жадни устни....

Наближиха патрулката. Моторът на колата работеше на тихи равномерни обороти. Размениха кратък въпросителен поглед с колегата си. Без думи. Никога не изпитваха нужда от думи, за да си говорят. Беше наблюдавал цялата сцена, готов при нужда да се намеси. Пое от ръката му и покри с връхната си дреха  младата жена. С кратък поглед опипа лицето и раздърпания фасон на иначе изящното ù като статуетка тяло. Веднага долови капката кокетство в напрегнатото вълнение на погледа ù. Смутения, неумело прикрит, сякаш неосъзнат интерес и безмълвното вълнение, с които се беше притиснала до партньора му. После забеляза  и потопената дълбоко, срамежлива тръпка, искриците под клепачите ù... С втори бърз поглед отблизо надникна в очите на своя колега. И разбра...  Усмихна се леко, почти недоловимо. Но замълча.

След минута патрулката потегли с тих писък на мокрите гуми по асфалта.  "Не повече  от 6-7 мин до участъка... И не повече от 25-30 мин за снемане на показанията. Да. Ще остави колегата да пише. Нощта вече напредва, тъмно е, а и вали все още. Наистина ще трябва да заведе дамата до дома ù..."  Преглътна горещата глътка, която се завърна мощно от дробовете му, като сподавена въздишка. Още по-трудно преглътна с нея и отново надигащата се възбуда... Отмести поглед от посоката на вълните разпилени ухания, идващи от косите и от мократа кожа на жената... Загледа се навън, по разкаляните хлъзгави улици на притихналия в полусънна нега град, тръпнещо притаен в разбудено, любопитно очакване...  А среднощният дъжд, на тежки капки, неспасяемо давеше нощта с адреналин...

Следва продължение...