8 min reading
Часът е късен. Около полунощ. По разкаляните от дъжда улици на града нямаше много движение. Колата се плъзгаше спокойно по мокрия асфалт. Моторът работеше равномерно и лекото хъркане на двигателя почти го унасяше. Той отвори прозореца с рязко движение и вътре нахлу хладен нощен въздух, мокър и подгизнал от прах, с едва доловим мирис на озон...
"Глупости... (усмихна се на себе си той), озонът не мирише...". Погледът му се плъзгаше бавно по улицата, покрай сградите и тъмните ъгли на пресечките. Тук-там проблясваха локви, потайно тъмни, разплискващи се от падащите в тях едри капки дъжд. Фаровете на патрулката им осветиха някаква задаваща се кола. После колата отмина заедно с отдалечаващия се шум на двигателя ù. Всичко изглеждаше спокойно. Обикновена скучна петъчна вечер. Дъждовна. А тази нощ дежурството им, поне засега, не даваше заявка за нищо необичайно. "Обаче... петък вечер е. Не се знае. И още е само полунощ...", помисли си той разсеяно. Погледна колегата си. Цигарата осветяваше, на ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up