Срещаха се от два месеца. Всеки ден до късно следобед. В малко кафене на брега на реката. Кафенето беше приветливо. Тясно наистина, ала оживено: половин дузина маси, наредени в неправилен правоъгълник, младежи и девойки от близкия университет и не на последно място вдигаща невъобразим шум уредба. Музиката беше това, което ги привличаше на това място- стари рок-изпълнения, пропити с носталгия и тъга. Барманът пускаше нашумялото парче на Металика "Nothing else matters" и Горан тананикаше, често сам барабанеше в такт с музиката. Беше се превърнала в "тяхната" песен, нещо като символ на любовта им. Не минаваше ден, без да са я чули поне два пъти, а понякога и повече, песента разточително се лееше с пълна сила в тясното помещение. Двайсетгодишната Венета смътно си спомняше далечната 1999 година, откогато бе това изпълнение на бандата със симфоничен оркестър, но също го харесваше. Имаше замечтани очи със светлотюркоазен цвят, в които човек не можеше да се взира продължително; изящни устни, к ...