Емили бе прекрасно малко момиченце, много чакано и желано от родителите си. Майка й дълго не можеше да има деца и когато се роди Емили, светът й сякаш се изпълни с най-красивите цветове. Нямаше по-щастлива жена от нея. Стараеше се да осигури на дъщеричката си всичко, от което се нуждае, за да може да расте здрава и силна. Ден след ден малката Емили се превръщаше в добро и умно дете, което даряваше с красивата си усмивка всички наоколо.
Настъпи лято, дойде денят, в който Емили навършваше 10 години. Тя много се вълнуваше, защото нямаше търпение да види всички подаръци, които я очакваха. От сутринта подскачаше весело насам-натам, тананикаше си разни мелодийки и се чувстваше като малка принцеса, облечена в най-красивата си розова рокля, купена специално за рождения й ден. Ето че дойдоха баба й и дядо й, а след това и няколко от нейните приятелки, с които лудееше по цял ден на двора. Празникът бе в разгара си, когато най-накрая се появи майка й с тортата, на която горяха 10 свещички:
- Духни свещичките, мила - каза майка й - и си пожелай нещо.

Малката Емили затвори очи, замисли се за миг и духна силно свещичките. Точно в този момент усети, че й се вие свят, прилоша й и припадна в ръцете на майка си...
... Събуди се в болницата и видя до себе си мила лекарка, която я гледаше успокоително.
- Здравей, как се чувстваш?
- Малко съм отпаднала, но искам по-бързо да се прибера вкъщи, за да отворя всичките си подаръци. Днес имам рожден ден.
- Така ли, малка госпожице? Но, за съжаление, тази нощ ще трябва да останеш тук - каза нежно тя и излезе.
В коридора, пред болничната стая, чакаха родителите й, а в очите им се четеше тревога.
- Докторе, как е тя? - попитаха в един глас.
- Направихме й изследвания. Нека почакаме до утре за резултатите. Тогава ще знаем със сигурност... Сега се опитайте да се успокоите и да си починете малко. Приберете се вкъщи, ние тук ще наглеждаме дъщеричката ви.

Тази нощ малката Емили остана в болницата. Към полунощ, когато навсякъде бе много тихо, тя усети нечие присъствие до леглото си. Отвори очи и видя млад мъж, облечен в бяло, да я гледа с усмивка.
- Ти кой си, как се казваш? - попита тя.
- Здравей, малка принцесо! Казвам се Тоше и съм ангел, но дойдох при теб, защото много исках да се запозная с теб - каза той и седна до нея на леглото.
Говориха си дълго, докато накрая Емили заспа, гушната в прегръдките му...

На сутринта, когато се събуди, ангелът бе изчезнал.
Дойдоха родителите й, за да разберат резултатите от изследванията. Влязоха в кабинета на лекарката със свити сърца. Тя ги погледна, като че ли искаше да ги подготви за това, което ще чуят. За съжаление, новините бяха лоши... Изследванията потвърдиха, че момиченцето страдаше от остра форма на левкемия и се налагаше спешна и скъпа операция...
- Как ще намерим толкова пари? - прошепна майка й. - Ние сме бедни хора...
- С Божията помощ всичко ще бъде наред, имай вяра - опита се да я успокои съпругът й...
  Минаха няколко дни, а Емили ставаше все по-зле. Междувременно, родителите й започнаха кампания за набиране на средства, но поне засега нямаха голям успех. Събраната сума не стигаше за покриване на всички разходи.
Ангелът Тоше продължаваше да идва всяка нощ в стаята на Емили, а тя го чакаше с нетърпение. Присъствието му й помагаше да забрави болничната обстановка. Той й разказваше приказки, пееше й песни, вдъхваше й вяра, че скоро ще се прибере вкъщи, стараеше се по всякакъв начин да я накара да се чувства добре.
- Мамо, Тоше ми каза, че скоро ще съм добре отново.
- Разбира се, скъпа. Но кой е той? - попита майка й, а в очите й напираха сълзи.
- Той е ангел, слязъл от небето и е мой приятел. Знаеш ли колко е добър?
   Майка й я погледна учудено, но не каза нищо повече...

В същия град живееше един много богат човек, чието сърце бе студено като камък и не се трогваше от болката и страданието на другите. Той странеше от всички и никой не го обичаше.
   Една нощ ангелът Тоше дойде в дома му. Богаташът спеше дълбоко в мекото си легло. Тоше се приближи до него и сложи ръка на сърцето му. Задържа я така няколко минути, след това се обърна и си отиде...
По обяд на следващия ден родителите на Емили получиха щастливо телефонно обаждане. Парите за операцията бяха събрани! Някой бе превел цялата необходима сума и Емили щеше да живее...
  Операцията премина успешно и през първите няколко дни момиченцето се чувстваше много добре. Но след седмица, точно когато всички си мислеха, че най-лошото е вече зад гърба им, състоянието на Емили отново се влоши. Този път лекарите не даваха голяма надежда...
Сърцето на майка й се късаше от мъка и безсилие. Не можеше да гледа как детето й страда и умира. Вече бе изгубила всякаква надежда. Емили едва помръдваше в леглото и очите й бяха помръкнали от болестта.
- Мамо, - едва прошепна тя, - остани при мен, много ми се спи... Нали знаеш колко много те обичам...
Изричайки това, тя отпусна глава на възглавницата и спря да диша...
- Емили, - изпищя майка й. - Докторе, моля Ви, побързайте...

В това време Емили се озова пред един дълъг тунел, в дъното на който се виждаше ярка светлина. Огледа се наоколо предпазливо, всичко бе обвито в мъгла, от различни посоки се чуваха гласове, които я викаха. Момиченцето леко потрепери, но продължи да върви напред към тунела, примамена от светлината. Но точно там, на входа му, стоеше нейният приятел - ангелът Тоше и в очите му прозираше недоумение.
- Емили, - протегна ръка към нея той. Спри, Емили, не продължавай. Върни се при разплаканата си майка. Чуй я как страда за теб. Все още не е дошло времето да дойдеш тук. Пред теб има цял един неизживян живот. Чуй ме, Емили, спомни си всички, които те чакат вкъщи и които те обичат. Ти трябва да живееш.
И той започна да й показва картини от бъдещето й - как щеше да завърши училище, да учи в университет, да се омъжи и да има щастливо семейство.
- Нима искаш да ес откажеш от това, което Бог ти предлага? Хайде, дай ръка и ела с мен...
  Тогава изведнъж майка й, надвесена над безжизненото й тяло, видя как Емили помръдна пръстчето на едната си ръка.
- Тя е жива, Господи, благодаря ти! - извика тя, прегърна я и я целуна по челото.

Изминаха няколко седмици и Емили се възстанови напълно. В деня на изписването й от болницата, дойде един господин с огромна плюшена играчка. Това бе същият онзи богат мъж, дарил парите за операцията. Бе дошъл да види малката и да разкрие причината за помощта си:
- Невероятно е, но в съня си почувствах огромна топлина в сърцето си. Като че ли цялата любов на земята се изля в мен, а през съзнанието ми премина историята на дъщеря Ви. Щом се събудих сутринта, не можех да мисля за нищо друго, освен че трябва да спася това дете.
- Благодаря Ви, господине, за добрината. - прошепна майка й.
- Не на мен, благодарете на силата, която промени душата ми.
След около час Емили бе готова да се прибере вкъщи.
- Мамо, нямам търпение най-накрая да съм у дома и да отворя подаръците си. Знаеш ли какво си пожелах, докато духах свещичките на тортата? Да порасна голяма, да се превърна в добър човек и ти много да се гордееш с мен. Сега знам, че благодарение на ангела, желанието ми ще се сбъдне. Обичам те, мамо! Благодаря ти, Тоше!
В първата нощ, която Емили прекара отново в дома си, ангелът дойде при нея.
- Емили, така се радвам, че вече си добре. Бъди сигурна, че всеки път, когато имаш нужда, ние с Бог ще те закриляме от небето. До скоро, моя малка приятелко.
   След това я целуна и изчезна...