Навън денят се пробуждаше. Въздухът бе влажен, а улиците осеяни с локви от среднощния дъжд. Хората предвидливо бяха взели чадъри и вървяха устремено. От време на време се чуваха клаксони и викове на минувачи, опръскани от преминаващите коли.
Предишния ден Сара бе взела и последния изпит. След като бе сложила успешен край на обучението си се чувстваше освободена от товара на дебелите книги, уморителните и понякога дълги часове, няколкото преподаватели, които сякаш говореха на свой език, който никои не разбираше, изискванията и среднощните заспивания. Друга част от нея гледаше през рамо и се сещаше за непознатите в началото лица, които постепенно щяха да се превърнат в приятели и щяха да оставят следи, за вълнуващите срещи, историите, които всеки разказваше, глуповатите изказвания в някои от часовете и нещата, които правеха заедно. Да, без учението щяха да липсват и всички останали моменти. От всеки, на когото бе съобщила за успешния край на обучението си чуваше едно и също и то не прест ...