Моя прекрасна Агнес, от няколко нощи пред очите ми се появяваще онова, което се опитвах да нарисувам за теб, моя обич. Ще ти го опиша като подарък с пожеланието да го изпиташ по време на новогодишната нощ.

Ти бе изтегнала своя разгорещен от ласки храм на истинската божествена любов. Отгоре ти се възхищаваха звездите в нощното небе. Над разбудените зърна на омайната ти гръд танцуваха светулки. Те понякога кацваха за кратка почивка върху тях и отново политаха в любовен танц. Притворила очи, ти кротко потръпваше при всяка милувка на техните тънки краченца на тяхното кацане. А после стаяваше дъх в нетърпеливо очакване на следващата. И аз повярвах, че с всяко свое движение ти раждаш, ти създаваш Любовта...Онази, за която не трябва да се свалят звезди от небето. За истинската обич трябва която да ти дарят крила за да танцуваш на воля сред звездите. Зашото го заслужаваш...