1.09.2007 г., 15:13 ч.

Някакъв мой разказ... 

  Проза
942 0 3
2 мин за четене

                             Ти ме гледаш втренчено, а аз виждам жаждата в очите ти, пропити от онова завладяващо чувство, да се наситиш на любовта. Ние говорим, а ти пушиш последната си цигара, може би последната, с която те виждам, защото усещам как се отдалечаващ от мен. Животът ни разделя, съдбата ни дарява с последна усмивка, а след нея аз плача. Плача за теб, за мен, за любовта... за живота, за самотата, която ме отронва, докато те няма... И се моля щастието да е с тебе, дори когато не присъства в моя странен живот. Знам, ти не ме разбра... но за това пък аз те разбирам идеално, знам, животът е жесток, но когато се смириш, ти предлага и нови възможности. Не се предавай, защото тук оцеляват само силните, а ти... какво е за теб слабост? Знам, силата е в теб и не е нужно аз да ти я предавам.                     
Отлитат хората от моя живот, аз сам вървя по улиците, виждам своята сянка, виждам твоето отражение в мен. То ме кара да живея и страдам, но аз съм силен... пред всичко съм силен... но не и пред любовта, която ме раздира на хиляди парчета и аз не се чувствам пълноценно. ТИ ставаш от масата и си тръгваш, ние се разделяме, аз те изпращам, прегръщаме се... Отстрани е невероятно за другите. Те са впили очи в нас, но за какво, след като нещата не са такива, каквито изглеждат... ЗАГАДКА Е ВСИЧКО ТОВА... но така е по-добре. Това ме кара да се чувствам себе си, защото аз не съм като другите и те не са като мен. И така се разделяме... Мисли, чувства и празнота, в която аз виждам себе си, това, което съм всъщност... и пак не съм доволен от себе си, но кога ли съм бил, че сега да съм?РАЗБРАХ ЕДНО - ДОСТОЙНСТВОТО Е НЕЗАМЕНИМО, това само ми остана, след теб, след следите на тази тъга, на тази самота, на тази съдба... Разгеждам снимките и слушам музика, пак летя някъде другаде, там, където няма хора, така продължавам... но разбирам, че тъпча на едно място от години. Никога не съм рискувал, защото не знам какво е риск. РИСКЪТ Е ТРАМПЛИН, КОЙТО ТЕ ИЗХВЪРЛЯ НАВИСОКО, НО МОЖЕ И ДА ТЕ РАЗБИЕ НА ПАРЧЕТА... Затова не съм рискувал, защото ме е страх да не загубя. А вече има ли какво още да губя?Загубих себе си! Това не е ли достатъчно? ДА, мисля, че е... Време е да се оставя в ръцете на живота и да продължа. ТОВА, КОЕТО НЕ ТЕ УБИВА, ТЕ ПРАВИ ПО-СИЛЕН. Обичам тази фраза, тя ми дава сили да се боря... РАЗГОВОРЪТ НИ СВЪРШИ И МОЖЕШ ЛИ ДА ПОВЯРВАШ, ЧЕ ДОРИ И НЕ СМЕ ГО ГОВОРИЛИ. ТИ ДОКАТО ПУШЕШЕ, АЗ ТИ ГО ПРЕДАДОХ, САМО ЧРЕЗ ЕДИН ПОГЛЕД. Това сме ние хората, загадки за самите себе си и още какво да ти кажа, нямам думи... И без това думите са нищо пред истинските чувства... КРАЙ... ИЛИ НАЧАЛОТО НА КРАЯ... ИЛИ... НАЧАЛОТО НА ЕДНО НОВО НАЧАЛО... СЪДБАТА ЩЕ РЕШИ ВМЕСТО МЕН ИЛИ АЗ ЩЕ РЕША ВМЕСТО НЕЯ? Не знам кой кого ще изпревари, но знам, ще се боря... бори се и ти...

© Бен Ар Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Днес исках да прочета нещо твое,разказа е хубав....А Клавдийка ще се върне,тя е старта....от тук си ти-няма какво да губиш
  • Много истинско, лично и искрено. Хареса ми
  • Посветено е на КЛАВДИЯ...............
Предложения
: ??:??