1.11.2008 г., 10:09 ч.

Няколко кратки 

  Проза » Разкази
690 0 2
2 мин за четене
Едно

Нещо дребно се опита да се шмугне покрай Гар Ван, когато отвори вратата на килера, но:
- Какво е пък това? - пита тя, като държи за опашката едно мишле.
- Аз - казва животинчето, докато се гърчи в опитите си да избяга.
- Мишка - посочва очевидното Но Щен Вълк.
- Закуска? - предлага и своята версия Ко Та Рак.
- Какво правиш тук? - обръща се към натрапника Гар Ван.
- Разхождам се? - пробва се мишлето.
- Тършува за манджа - Но Щен Вълк отново е безпристрастен.
- Храна алангле със собственокрачна доставка по домовете? - това е екстравагантната алтернатива на Ко.
- Ти да не си отново гладен след всичката храна, която омете одеве?! - не може да повярва Гар Ван.


Две

Кух Че Реп и Ко Та Рак се разхождат погълнати от видимо интересен за тях, но напълно неразбираем за околните музикантски разговор. Но докато минават покрай къщата на Дърт Пън, спират и зяпват в нямо учудване...
С голямо внимание, много старателно и изключително методично учителят Пън мете верандата си, а това е зрелище, което не се вижда всеки ден, нито всяка седмица, може би не и всеки месец... абе ако кажем веднъж годишно - пак може и да сбъркаме.
- Добро утро - прекъсва свещенодействието Ко - Почиствате ли?
- Ти виждаш едно, аз виждам друго - отговаря той и оставя метлата - И защо ми говориш на Вие?!
- В такъв момент... - оставя недовършена мисълта си Ко Та Рак.
- Какво става? - включва се и Кух Че Реп - Тази година никого ли не можа да излъжеш да ти почисти?


Три

- Желанието да вървиш напред усъвършенствайки се на практика подменя истинското движение, така има сериозна опасност енергията ти да стигне само колкото да подхранваш желанието, но не и същинското действие.
Забелязвам, че вече не се дразня, когато учителите ми ми повтарят очевидни неща, при това по няколко пъти. Сигурно си мислят, че много пъти трябва да слушам нещо, за да го чуя, а не просто формално да го обознача като чуто... и са прави. Така че внимателно изслушах урока на Ръмжачът и когато свърши казах:
- УС!


Четири

- А?! - учуди се Ко Та Рак - Какво е това?
- Това - каза Гар Ван веднага щом преглътна - Е сладолед.
- Сладък лед, ли? - замисли се Ко - Ще опитам да си замразя мозъка тогава.
- Защо? - намеси се и Но Щен Вълк - Да не би да те сърби?


Пет

ТУП.
Но Щен Вълк се събуди от това, че тупна от фотьойла на пода. Огледа се все още замаян от съня - лежеше по гръб, надолу с главата и с крака вирнати към тавана.
- Я! - каза вълкът - От тук се вижда различно.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??