... и отново му се случи - по същия странен и неочакван начин - всичко за няколко секунди му се изясни. И то толкова ясно стана, че дори сам той се обърка. Февруарското рязко затопляне някак предразполагаше за всичко това. Видя себе си, както духът на току-що умрял вижда тялото си. И най-сетне разбра какво иска! Чудеше се случва ли се и на накой друг това изведнъж да се откриеш, да си искрен пред самия себе си и всичко това да ти се случва за пореден път като чели Deja Vu те връхлита. Не знаеше дали през останалото време, в което не виждаше по този начин ще мисли както сега и затова се отдаде напълно на този момент. И без да се усети, всичко, за което мислеше, кой е всъщност, какво иска да направи с живота си, колко излишен материал може да изстърже от несъвършенството си, всичките тези въпроси го изпъдиха от света, който си беше създал. Върнаха го в мъглявата му реалност, за да мечтае за секундите, в които ще види отново красотата на всико, което беше преживял.
© Александър Василев Всички права запазени