На следващия ден полицията най-сетне беше приключила с аутопсията на чичовото тяло и вече можехме да го погребем, както му се полага. В деня на погребението валеше като из ведро. Предните седмици не беше падала и капка, но точно в този ден от небето се изсипа пороен дъжд. Сякаш самата природа оплакваше бедния човечец. На погребението дойдоха всички познати и приятели на чичо Фил. От политици и адвокати, до бизнесмени и брокери, всички облечени в скъпите си маркови костюми. Все едно не бяха дошли на погребение, а просто да покажат новите си хубави дрешки. Огледах се наоколо, но не видях много познати лица. Само приятелите по чашка на чичо и няколко човека от фирмата. Когато погледнах пред себе си видях, че към мен се е запътила Карла, секретарката на чичо, или поне беше такава преди той да умре. Ослепителна, както винаги. На тази жена просто годинките не ѝ личаха. Беше облечена в прилепнала черна рокля, която идеално подчертаваше извивките на тялото ѝ, а щедрото деколте на роклята разкр ...