Благодаря ти, сестро, че се обади… Ако не си ти... измъкване няма от къщи... Не, не съм се загубила, както си мислиш… просто рядко излизам, сестро... А и какво да правя, по-добре там да си седя, че с тоя моя ревнив мъж… Той и сега не искаше да ме пуска, ама нали съм с тебе, сестро… Той ли какво прави? Ами след малко и той ще дойде, да провери дали наистина сме двете – да не съм излъгала и да съм с некой любовник… Ами да, сестро, такъв си е… ти пък, все едно не го познаваш… Оф, сестро мила, голяма мъка с тая ревност, голяма! То ни да изляза, ни в къщи да си седа, ни тъй, ни инак – няма угодия, сестро!
Откак си взехме в къщи компютър, се заседявам, сестро, та си мислех – успокои се, разгеле... е да, ама не! Уж съм си вкъщи, ама го дразни като седя – чул бил, че и по нета можело любовник да си хванеш, ей на! Както си седя, сестро, и си чета, оня побеснява, идва, хваща монитора и го хвърля през терасата… едва успях да откача жиците, та само той полетя, а компютъра спасих… Просто така - що съм седяла, какво съм правела… Аз пак си купих нов монитор, ама защо, сестро, трябваше тъй да постъпва? И толкова пари да трошим? Че то и да имам либовник, да нема през монитора да ми посегне? Пусти мъже, пустата им глупост, пустата му й ревност… Сега като си е вкъщи, спирам компютри и му сЕда до масата диван-чапраз… да не ми строши и останалото… Само угодия да има, сестро мила...

Омръзна ми, сестро, все у дома да си седим, та му викам един ден: “ Вземи ме изкарай из града малко, ако ще само на едно кафе да е”… Е, изкара ме… Тръгнахме, сестро, а той ме гледа кръвнишки изпод вежди и ми мърмори:

- ПрЕбери ги тия цици ма! Какво си са наперила, всички там те гледат! С мъжа си си тръгнала, не гаджета да хващаш!

Аз ведната се привеждам, сестро, да не ми се виждат циците, а той пак:

- Изправи са малко ма! Какво си са прегърбила, като сто годишна бабичка! Хората ше рекат – ишиаса та й стегнал! Я не ма излагай пред хората!

Изправям са, ама той пак са сеща, че ще ми гледат циците, ама ни тъй, ни инак… След малко пак:
- Какво вървиш и са усмихваш, ма? От к`во си толкоз щастлива? Какво ми са хилиш кат` пача, все едно от тотото ти са й паднало?
Веднага си налагам да стана сериозна, та чак се мръщя, даже тъжно ми става.
- Ай, ся... Каква е тая физиономия? Какво си са вкиснала? Все едно та водя да та колят... Дай го малко по-ведро!
Докато реша как да вървя и какво изражение да докарам, стигаме до кафето. Сядаме, а той веднага:

- Ти защо седна от тая страна, А? Щото на съседната маса има мъже – да ги гледаш, нали?

Местя се веднага от другата страна, а той пак недоволен:

- Сега от тебе нищо не мога да видя! А ти кой гледаш там? Оня с мацката ли? Да не ти изневерява с нея, че тъй си са облещила?

Пия набързо кафето си, сестро, че ме е страх да не ми преседне и си мечтая хич да не бяхме излизали… Няма угодия, сестро... няма...

Едни наши познати ни поканиха да им станем кумове на сватбата… Каква по-голяма чест от това, сестро? Нагласихме се ние, весели и щастливи, че са ни уважили – значи им приличаме на задружно и добро семейство, щом желаят да се сродят с нас. Какво да ти разправям, сестро… Като започна веселата част след церемонията, братът на булката ме покани на танц… Ами аз отде да знам, че булката има брат, че и при това хубавец? Пък и аз кума ли съм, или на метлата дръжка? Първа трябва да съм във веселбата… Ей, да не ти разправям моя какъв поглед извади. Танцувам и го гледам как обръща чашка след чашка, докато погледа му не стана направо зверски. Като си седнах и ме почна:

- Признай си сега, че братът на булката ти е любовник!

- Абе какъв любовник, бе?!? Аз сега за сефте се запознавам с момчето!

- Не е вярно! Признай си! Аз не виждам ли как му се хилиш?

- Ми ще се хиля ми, да няма да рева – аз съм на сватба, не съм на погребение… Пък и съм кума – редно е мен да ме канят, от учтивост…

Да, ама не, сестро мила… Като се започна един разпит, един скандал… аз рева на
единия край на масата, булката – на другия. Брат й – пребит, сватбата – разтурена… Повече не чух ни за кумичката си, ни за кумеца… нито пък ги видях… Дето се вика, моя ми показа "кой кум, кой сват, кой на булката брат"… Голяма излагация, сестро мила… Оттогава никой не ни кани никъде, сестро, па и да ни покани – да не съм луда да се съглася? Да разваляме на хората празниците… Сега си ходим поотделно на тържествата – той ходи, а аз си празнувам в къщи… Все едно съм отишла, само че без да бера срама след това…

На работа, сестро, как ме излага… Думи нямам! Сутрин ме кара, вечер ме взима – да не ме открадне някой по пътя. Пък и колегите ми все едни млади, хубавци… по няколко пъти на ден идва и там да ме проверява… таман да пия кафе с някого…

На лекар с мене идва, сестро, сакън някой да ме не барне... Нали съм жена, сестро - налага ми се и на гинеколог да ходя. Къде се случи един приятен доктор, та като се разприказвахме... Много любезен, всичко обяснява... Да ама като излязох и моя като викна:

- Какво правихте вътре толкова време, а? Ти бременна като беше, по-бързо те преглеждаха! Искам да знам какво правихте толкова време!

- Ми... какво... преглежда ме...

- Така значи! Толкова време, все те гледа, а? Че той жена не е ли виждал... Сега ще му кажа аз на него!

Едва го укротих, сестро - за малко щеше да влезе и доктора да набие...

И зъби имам... ей на, виж... хубави са, нали? Равнички такива, без кариеси... Да, ама за да са такива, нали при зъболекар трябва да се ходи? Ей, сестро, последния път направо в срам щях да си потъна... какво съм охнала в кабинета и моя като влетя, също като полудял... За малко да осакати зъболекаря, а той от стрес ръцете му затрепериха - едва си довърши работата... Добре, че на професионалист попаднах, сестро... Ама вече не смея да ида на доктор, да знаеш... Тъй ша си умра, само да има угодия на тоя мой ревнивец...

А, ей го - идва... Той няма да стои много, сестро – хич не ги обича моите приятелки... Според него всичките били шаврантии, развратници… и да не казвам, че и по-лошо ги нарича… Мъжете пък – гейове, не че мога да изляза ей така с мъж де…

- Здравей, гълъбче! Как така се сети да минеш?... Ще пиеш ли едно кафе с нас? Няма? Ще тръгваш? Ами ние ще постоим още - да се наприказваме, че откогато не сме се виждали... Хайде, чао тогава...